По заповед на президента
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
— Какво знаете за историята с Холцман? — полюбопитства представителят на „Бостън Глоуб“.
— Райън има много любопитно досие в ЦРУ. Той е убивал хора.
— Много си е падал да се прави на Джеймс Бонд — добави началникът на канцеларията на Ед Килти.
— Холцман не е казал нищо такова — възрази представителят на „Поуст“. — Ако имате предвид периода, когато започна да ни залива вълна от тероризъм.
— Не, не говоря за това. Холцман тепърва ще трябва да обясни за събитията в Москва. Райън още не подозира какви изненади го очакват. Но в това той не е намесен, защото там ключовата роля е била отредена на Артър Мур — тогава той бе шеф на ЦРУ. Райън е бил само изпълнител на заповедите на Мур. Цялата задача е била свързана с вътрешните промени в някогашния Съветски съюз. И откъде накъде? Нима не разбирате, че тогава сме били на прага на ядрената война? И защо, питам аз? За да спасят главите си тези приятелчета, ето защо! За да не бъдат изритани от Белия дом, след като се разкрие, че ЦРУ гъмжи от шпиони на чужди държави. Готов съм да се обзаложа, че той никога не е споменавал дори и една дума за това пред Холцман.
— Не съм виждал доклада — призна репортерът. — Само подочух някои неща.
Тук Килти си позволи да пусне една снизходителна усмивчица: нали знаеше много повече за нещата от кухнята на вестника от този прочут политически коментатор.
— Окей — каза той. — Може спокойно да напишете в утрешната си статия, че Джак Райън е убивал хора, също като прославения Джеймс Бонд. А сега друго. Преди четири години, по време на атентатите в Колумбия, бяха прибрани няколко от най-влиятелните главатари на картела „Меделин“. Помните ли този случай? Е, това също бе дело на ЦРУ. Тогава Райън е посетил Колумбия, но мисията му съвсем не може да се нарече омиротворителна. Зная със сигурност, че тогава той е ликвидирал най-малко двама души, и то собственоръчно.
В цялата тази бъркотия най-забавен за Килти бе фактът, че Райън мълчаливо бе одобрил плана за собственото си унищожение като политик. План „Индиго“ бе предаден от ЦРУ в Разузнавателния отдел към Белия дом и много от висшите държавни служители бяха принудени да се пенсионират предсрочно, следователно бяха длъжни да предприемат нещо. Нещо повече — със своите неочаквани инициативи Райън беше настъпил по мазолите мнозина от заклетите бюрократи в Ленгли и сега бе техен ред да отвърнат на удара. Избраха най-безопасния за тях вариант — спряха се на бившия вицепрезидент на САЩ, като му намекнаха, че може да се добере до президентското кресло в Овалния кабинет, и го оставиха да действа — след като го бяха снабдили с цялата информация. Това бе много по-разумно, отколкото да се свързват директно с хората от медиите.
— До каква степен са сигурни тези сведения? — усъмни се онзи от „Бостън Глоуб“.
— Мога да ви цитирам точните дати на всяко събитие. Спомнете си кога умря адмирал Джеймс Гриър. Той беше духовният наставник на Райън. Вероятно именно той е замислил операцията, макар и от смъртното си ложе. Райън не се появи на погребението. Защото тогава е бил в Колумбия. Това е факт и вие можете сами да направите проверката. — Килти наблегна на думата „проверката“. — Вероятно поради тази причина Джеймс Кътър предпочете самоубийството…
— Според мен беше нещастен случай — подметна репортерът от „Ню Йорк Таймс“. — Прекалил с бягането за здраве, бил преуморен…
— И по случайност се озовава под автобуса? Вижте, аз не твърдя, че Кътър е станал жертва на хитроумен заговор. Аз смятам, че той е бил замесен в незаконната операция, ръководена от Райън, и не е искал да го изправят пред съда. Защото никой не може да отрече, че от внезапната смърт на Кътър спечели най-много Райън, понеже така успя да прикрие следите си. Оттук следва — заключи Килти, — че тогава аз, както и всички вие, съм подценявал Райън. Той е такава хитра лисица, каквато Вашингтон не помни от времето на Алън Дълес, а може би и на Бил Донован32, обаче времето на такива хитреци отдавна отмина. Вече нямаме нужда ЦРУ да увеличава трикратно броя на агентите си. Нито можем да хвърляме всяка година нови и нови милиони за ненаситния армейски бюджет, така както не се нуждаем от промени в данъчните закони, за да позволим на Райън да закриля още повече милионерите в тази страна. И със сигурност не се нуждаем от президент, когото през петдесетте години нашите бащи щяха да смятат за велика личност. Защото с онази епоха отдавна е свършено!
32
Уилям Донован — шеф на военното разузнаване на САЩ през Втората световна война. Алън Дълес — основателят на ЦРУ и негов пръв председател. — Б.пр.