По заповед на президента
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
— Той си позволява да управлява страната сякаш е част от бащиното му наследство. Не зная — гневно махна с ръка ораторът, — може би трябва аз сам да се опълча срещу всичките тези злини, след като никой не ме подкрепя. Защото никой друг, освен мен, не е готов да рискува репутацията си, за да се бори в името на справедливостта… но, по дяволите, след като съм положил клетва пред Конституцията на нашата родина… — Килти се задъха, изтощен от пренапрягане, — още когато за пръв път седнах в сенаторското кресло… и тогава Роджър ме помоли да се изправя, за да ме обяви за свой вицепрезидент. Знаете ли, такива неща никога не се забравят… или ще ми възразите, че не съм бил достоен за този пост, така ли? Да, имам много прегрешения, изневерих на жена си, живях с години в изолация. Американците заслужават по-добър лидер от мен и това е напълно разбираемо… обаче ето че аз отново съм пред вас и не мога да се откажа от вярата си, че хората, които ме изпратиха във Вашингтон, заслужават да им се отблагодаря, каквото и да ми струва това. Райън не става за президент на Съединените щати и самият той много добре го знае. Защо иначе ще се опитва така припряно да променя основни закони? Защо ще се старае да уличи в лъжи и да обвини в корупция толкова видни личности? Какво мисли за закона за абортите? Защо осакатява данъчните закони с помощта на онзи плутократ Уинстън? Явно се опитва да го привлече на своя страна. Продължава да пренебрегва ролята на Конгреса, докато милиардерите се стараят да му създадат ореол на спасител на нацията. Затова питам: кой сега ще брани правата на народа?
— Лично аз, Ед, не съм съгласен, че това са целите на Райън — възрази му журналистът от „Бостън Глоуб“. — Неговите инициативи досега не са най-доброто, което може да се направи, обаче той е искрен в намеренията си.
— Нима това вече не е най-важното правило в политиката? — прекъсна ги представителят на „Ню Йорк Таймс“ и се ухили предизвикателно. — Знаете ли, че ако тази история за Русия и Колумбия се окаже вярна, то това… о, това ще бъде нечувана сензация! Така пренебрежително си позволявахме да се държим към другите правителства само в началото на петдесетте години. По-добре е засега, преди да сме уверили в достоверността на сведенията, да не предприемаме нищо, особено след като не сме наясно с източника…
— Ние никога няма да ви съобщим откъде имаме тази информация, така както и вие не сте длъжен да разкривате вашия източник, който ви измъква досиета от архивите на ЦРУ — намеси се началникът на канцеларията на Килти и размаха някакви касети. — Но съществуват неопровержими факти, записани на тези ленти, съдържащи пълни подробности за всичко, което бе коментирано преди малко.
— Ще трябва да останем в тази зала поне два или дори три дни, докато се ориентираме в тази афера — отбеляза журналистката от „Сан Франциско Егзаминър“, като посочи касетите и огледа колегите си. Те се размърдаха, зашепнаха, а някои се втурнаха към изходите.
Надбягването започна. Всеки репортер копнееше пръв да съобщи на читателите горещите новини. Печелеше този, чиято редакция бе най-близо до пресцентъра.
— Господа, в заключение мога да заявя следното: историята, с която ангажирах вниманието ви, е много сериозна и вие сте длъжни да подходите към нея като професионалисти. Исках да ви доведа някой, който разполага с повече сведения, с по-доброкачествени записи, но не успях да открия такова лице. Но не мислете, че го правя заради себе си. Не! Правя го единствено заради благото на страната, затова и вие сте длъжни да помогнете за установяването на истината.
— Какви са последните новини от Средния изток, Бен? — попита Джак.
— В емисиите на местната телевизия все още няма нищо, но нашите техници засякоха микровълново излъчване, предназначено да бъде показано по-късно по телевизионните им канали. — Бен Гудли изчака, докато Райън се настани зад бюрото. — Качеството на картината е незадоволително, обаче имаме добър аудиозапис. Най-важният извод за момента е следният: те са посветили днешния ден на консолидирането на властта в Багдат. Вероятно утре ще последват речите и призивите по медиите. Нищо чудно жителите вече да са наясно с промените, а официалните изявления да са предназначени само за външния свят.