По заповед на президента

— Никога не съм смятал Райън за професионалист, за достатъчно компетентен и достоен да заеме президентското кресло, но сега повече не мога да ДА МЪЛЧА! — продължи Килти. — Длъжен съм да ви кажа, че дори и аз не очаквах да стигне чак дотук! Той се оказа назадничав тип, краен консерватор… вече не знам как точно трябва да го наричаме.

— Сигурен ли сте за тази история в Държавния департамент? — запита журналистът от „Ню Йорк Таймс“.

— Абсолютно, стопроцентово — енергично кимна Килти. — Може ли да откъсвате хората от служебните им задължения, и то, забележете, в разгара на кризата в Средния изток? Та той тормози най-високопоставените личности, с които разполага нашата държава, само и само за да докаже, че били откраднали някакво писмо, което никой никога не е виждал. Все пак въпросът е другаде. Въпросът е какво е решил Райън да направи с ЦРУ? Иска да утрои бройката на шпионите! Нима страната ни се нуждае в момента именно от това? С какво се е заел Райън? — възкликна Килти. — Нека да обобщим още веднъж: настройва срещу себе си цялото Министерство на отбраната, преработва данъчните закони, за да облагодетелства едрите акули, и за капак — опитва се да върне ЦРУ в годините на студената война. Нима е разумно да се връщаме към началото на петдесетте? Кому е нужно това? Какво цели с всичко това? Мисли ли въобще, или си е изгубил ума окончателно? И защо в този град само аз повдигам тези тревожни въпроси? Кога хората ще могат спокойно да си гледат работата? Той се опитва да измами Конгреса и ще успее, докато медиите спят! Нима поне един от вас няма да се опита да протестира?

— За какво намекваш, Ед? — попита журналистът от „Ню Йорк Таймс“.

Жестът на оратора изразяваше пълно безсилие и беше образец на актьорско умение и плод на продължителни репетиции пред огледалото.

— В момента съм изправен на прага на моето политическо самоубийство. Много добре ми е известно, че нищо няма да спечеля с това изявление, но не мога да остана безучастен. Дори ако Райън хвърли срещу мен цялата мощ на правителството, аз не мога да му позволя да концентрира огромна власт в ръцете си и в ръцете на неколцината си придворни слуги. Тази групичка от ден на ден увеличава правата си и вече е в състояние да шпионира всеки от нас. Освен това те организират данъчната система така, че нито един от богатите граждани няма да внесе нито цент в държавната хазна въпреки огромните им доходи. Тези приятелчета хвърлиха милиарди за отбранителната промишленост — да продължавам ли още? Да споменавам ли за въпиещите нарушения на законите за гражданските права? Или за това, че всеки ден жена му лети с правителствения самолет до клиниката си, а вие дори не сте намекнали, че нито един президент на тази страна досега не си е позволявал такова прахосничество на доларите, измъкнати от джоба на данъкоплатеца? Белият дом се е превърнал в императорски дворец, за който Линдън Джонсън навремето дори не е смеел и да мечтае. А Конгресът нехае и послушно гласува закон след закон. Знаете ли, господа, кой ни управлява сега? — Килти замълча за миг, за да подсили следващите си думи. — Негово Величество цар Джак Първи. И все някой трябва да се погрижи на този маскарад да се сложи край. Защо вие да не сте тези, които ще се нагърбят с тази благородна мисия?