Нож от блянове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #11
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нож от блянове». Краткое содержание книги:
Малко по-напред забеляза самата Шарина — говореше си с Тиана, която се бе загърнала в сиянието на сайдар. В поведението на Шарина нямаше нищо непочтително, но въпреки новашкото бяло с набръчканото си лице и сивата коса, стегнаха на дебел кок на тила й, тя изглеждаше точно това, което си беше — баба. Докато Тиана, за жалост, бе младолика. Нещо във фигурата й, както и в големите кафяви очи, надмогваше лишената от възраст външност на Айез Седай. Въпреки липсата на неуважение гледката твърде много напомняше за жена, наставляваща внучката си, за да й хареса. Щом ги приближи, Шарина я удостои с изряден реверанс — прекалено изряден, длъжна бе да признае Романда — и изтича припряно при семейството си, което я чакаше. Дали бръчките по лицето й не бяха по-малко отпреди? Все едно, знаеш ли какво може да стане, когато жена на нейната възраст започне да борави със Силата. На шестдест и седем — и новачка!
— Създава ли ти трудности? — попита тя и Тиана подскочи, все едно че ледунка се плъзна под роклята й. Липсваше й достойнството, тежестта, необходима за Наставница на новачките. Понякога изглеждаше премазана от броя на подопечните си. А и твърде мека беше освен това, приемаше извинения, когато извинения не можеше да има.
Обаче бързо се овладя и закрачи до Романда, макар съвсем ненужно да заприглажда тъмносивите си поли.
— Трудности ли? Не, разбира се. Шарина е новачката с най-добро поведение. Честно казано, повечето се държат добре. Повечето, които ми пращат в кабинета, са майки, притеснени, че дъщерите им се учат по-бързо или имат по-висок потенциал, или лели със същите оплаквания за племенничките си. Изглежда, вярват, че това може да се поправи някак. Могат да са изненадващо твърди, докато не им покажа какво значи да са твърди с една Сестра. Макар да се боя, че повечето ми ги пращат повторно. Някои все се изненадват, че могат да бъдат наперда-шени с брезовите пръчки.
— Тъй ли? — отвърна разсеяно Романда.
Очите й се бяха спрели на светлокосата Делана, забързана в същата посока, с шала със сивите ресни, заметнат над ръцете й, и тъй наречената й „секретарка“ до нея. Делана се бе облякла в почти траурно тъмносиво, но оная уличница беше в зелена коприна на сини ивици, в която половината й гръд се виждаше, и толкова прилепнала по бедрата, че се поклащаха най-безсрамно. Напоследък двете май се бяха отказали от версията, че Халима е просто слугиня на Делана. Всъщност тя жестикулираше изразително, докато Делана само кимаше по най-хрисим начин. Хрисим! Винаги беше грешка да си избереш дружна за възглавничката, която не носи шала. Особено ако си толкова глупава да се оставиш: тя да те води.
— Шарина не само се държи добре — продължи безгрижно Тиана. — Тя проявява голямо умение с новия начин на Церене на Нинив. Като много от по-старите новачки. Повечето са били селски Премъдри, тъй или иначе, макар че каква връзка има! Една е била благородничка в Муранди.
Романда се спъна и се олюля, замаха с ръце да запази равновесие, задържа се и намести шала. Тиана я хвана под мишницата да я подкрепи, замърмори колко неравни били дъските, но тя поклати глава. Шарина имала дарба с новия Цяр? И много от по-старите новачки? Самата тя беше научила новия начин, но макар да беше толкова различен от стария, че ограничението за втория научен сплит май беше неприложимо, нямаше особена дарба за него. Много по-слаба беше, отколкото със стария.
— И защо се позволява на новачки да упражняват това, Тиана?
Тиана се изчерви, и с право. Такива сплитове бяха твърде сложни за новачки, отделно, че бяха опасни, ако се сбъркат. Сбърка ли се, Цярът можеше да убие, вместо да изцери. Както пациента, така и жената, която прелива.