Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката

— А ти като страхливка, Джени. Не те смятах за такава. А мистър…

— Можеш да ме наричаш каквато си искаш. Все ми е едно. — Тя затвори телефона.

Грег сигурно е в Ритърсвил, помисли си тя. Всеки понеделник спираше там — най-напред в дрогерията в града и след това в търговския център. Джени не се съмняваше, че когато Грег се обади на Робърт в пет и половина или шест, или в колкото часа се прибираше от работа, Робърт ще го успокои, че повече няма да се вижда с нея. Не искаше тя да бъде тази, която ще му го каже. Това би било победа за Грег, а според нея той се бе държал отвратително и не заслужаваше дори и най-дребната победа. В този случай победата бе наистина дребна, тъй като чувствата й както към Грег, така и към Робърт оставаха непроменени.

Трябваше да преброи парите в чекмеджето си наново, тъй като не бе записала докъде бе стигнала, когато Стийв я викна на телефона. Пак започна с банкнотите по петстотин долара.

— Хванах ли те! — извика Стийв зад нея и я сграбчи през кръста. — Кой беше?

— Стийв, престани, в момента броя.

— Грег няма търпение, а? — каза Стийв и се отдалечи.

Навела глава, Джени броеше упорито. От радиатора при краката й идваше топъл въздух. Когато се прибереше от работа довечера, в къщата й щеше да бъде студено. Ще пусне радиатора и за десетина минути ще стане топло, но ще прекара вечерта сама и няма да има с кого да седне на масата. Но Робърт беше там, в Лангли, на по-малко от петнадесет мили от нея. Не беше споменавал, че ще се връща в Ню Йорк. Джени се чудеше дали да повярва за жена му. Робърт не й приличаше на лъжец — той бе по-скоро човек, който, и да иска, не би могъл да излъже убедително, дори и толкова, колкото — ако бе лъгал — предния ден; така че трябваше да му повярва, че е женен. Може би няма да успеят да се сдобрят, помисли си тя. А и кой би могъл да каже какво ще се случи? Никой. Не й се искаше Робърт да се върне при жена си, но и не се надяваше, че ще се раздели с нея, защото беше безполезно да храни подобни надежди. И на второ място, всъщност на първо, тя искаше Робърт да бъде щастлив. Колко странно — и Робърт повтаряше, че й желае същото. Джени изчисли общата сума — единадесет хиляди петдесет и пет долара и седемнадесет цента, сложи чекмеджето обратно в огнеупорния шкаф и го заключи с ключа, който висеше заедно с останалите на ключодържателя. След това взе вносните бележки, получените чекове, бланките за изплатени и продължени заеми и бележките за специалните вноски за Коледа и ги занесе за проверка на Рита, която работеше на сметачната машина в задната стая.