Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
— Богове, знам това! — дойде отговорът, приличащ на ръмжене на притиснат звяр. — Никой не би го оспорил! Никога крадец не се е издигал до ранга на проклет херцог, нито до най-силния човек в държавата след краля.
— Казвай сега къде е Танерсън?
— Сигурно ще го откриеш в един курвенски дом, наречен „При Сабела“…
От другата страна на входа дьо Лунвил се обърна и изсъска:
— „При Сабела!“ — Една фигура, която Ру не беше забелязал досега, се плъзна тихо и изчезна в тъмнината.
— Знам къде е. А тази сутрин ми намери свидетел.
— Обричаш я на смърт, знаеш го. Ако изпее Танерсън и другите, ще трябва да я бележа със смъртен знак; знаеш законите на Шегаджиите.
— Намери ми някоя младичка — каза лорд Джеймс. — Ако е хубава и умна, ще я преместя в някой далечен град; дори ще я спася от публичния дом и ще я настаня в някоя благородническа фамилия, за да се грижи за децата. Но трябва да е достатъчно млада и да не е затънала много в престъпните среди. — Последва кратка тишина. — В крайна сметка бях на четиринайсет, когато срещнах Арута, и не съм забравил нищо.
— Истина е, Джими, самата истина — каза Лизли.
Внезапно вратата се отвори и лорд Джеймс, все още покрит от главата до петите с голямото наметало, бързо се спусна по стълбите. Спря за миг до Робер и го попита:
— Чу ли всичко?
— Да. Вече съобщих.
Херцогът на Крондор изчезна в мрака. Ру можа да види в сумрака на тясната улица как други фигури безшумно го обградиха и тръгнаха с него.
Ру погледна към сержанта, който вдигна ръка, за да му даде знак, че трябва да изчакат. Следващите десет минути се изнизаха мъчително бавно; накрая дьо Лунвил пъхна два пръста в устата си и изсвири пронизително. От страничната уличка се появи отряд войници, които се приближиха тичешком, а Ерик и Джедоу пресякоха улицата.
— Вие! — кресна дьо Лунвил на стражите. — Влизайте в сградата и арестувайте всеки, когото намерите. Прибирайте всеки документ и не оставяйте нито един човек вътре. После запечатайте вратата. — Обърна се към Ру, Джедоу и Ерик: — Вие тръгвайте с мен.
— В „При Сабела“ ли? — попита Ру.
— Да. Ако имаме късмет, приятелят ти Танерсън ще се съпротивлява при арестуването си.
— Вижте го само как се радва на тази възможност — каза Джедоу.
— Отдавна не съм имал извинение да убия някого, Джедоу — отвърна дьо Лунвил.
Ру крачеше зад сержанта. Скоро стигнаха до уличката, където бе „При Сабела“. Заведението заемаше една трета от квартала.
— На място ли са хората? — прошепна дьо Лунвил на един мъж, притаен до ъгъла на сградата.
— Чакат ви — дойде отговорът. — Мисля, че мярнах нещо на покрива, но смятам, че е котка. Всичко е спокойно.
Дьо Лунвил кимна и нареди:
— Тръгваме!
Нахлуха в публичния дом, като че ли беше противников лагер. Джедоу удари един дебелак с юмрук и той се свлече на колене на пода преди дори да се опита да ги спре. Ерик в движение му нанесе още един удар и мъжът се просна в безсъзнание до вратата.
Ру изтича покрай дьо Лунвил и две жени, замръзнали със зяпнала уста при този взрив на насилие. Стигна до стълбите, където тъкмо се бе появила едра жена на средна възраст, за да разбере каква е тая бъркотия на входа. Но видя само камата на Ру, опряна в гърлото й.
— Танерсън — каза той с тих глас, пълнен със заплаха.
— Горе по стълбата — отвърна тя шепнешком, с пребледняло лице. — Първата врата вдясно.
— Излъжеш ли, мъртва си — каза Ру.
Жената погледна надолу, видя Джедоу и Ерик да се качват и пред гибелния вид на двамата гиганти добави:
— Не, исках да кажа, първата врата вляво!
Ру беше пръв, дьо Лунвил — на крачка след него. Той се обърна и махна на Ерик и Джедоу да пазят долния край на стълбата. Ру се поколеба, кимна на дьо Лунвил да изрита вратата и се наведе напред.
Сержантът отвори с ритник и Ру се претърколи вътре с изваден меч. Нямаше защо да се напряга. Сам Танерсън лежеше в леглото с безжизнени очи, вперени в тавана. От широкия разрез на гърлото му капеше кръв.
— По дяволите! — изрева дьо Лунвил.
Ру изтича до отворения прозорец и погледна навън. Както изглеждаше, някой бе излязъл от стаята секунди, преди да нахълтат. Ру започна да се смее.
— Какво ти е толкова смешно? — попита Ерик, който дотича по стълбата.
— Някаква курва сигурно е убила Танерсън и се басирам, че е откраднала и златото ми. — Ру посочи трупа в леглото.
Дьо Лунвил претърси заклания и дрехите му и каза:
— Няма нито кесия, нито монети.
— По дяволите! — каза Ру. — Значи някоя курва сега ми брои паричките.
— Може би. — Дьо Лунвил замислено гледаше убития. — Но по-добре да поговорим за това на някое друго място.