Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
Емирът на правоверните прочел писмото и си казал: „Аллах прощава греховете изцяло, а той е всеопрощаващ и милосърден!“ Пратил й той отговор, в който имало прошка, извинение и забрава на миналото. После определил на Халифа петдесет динара заплата на месец и висок сан.
Рибарят излязъл навън, като пристъпвал гордо. Зърнал го евнухът, който му бил дал сто динара.
— Рибарю, откъде имаш всичко това? — запитал го той.
Разказал му Халифа какво му се било случило. Зарадвал се евнухът, че е станал причина за богатството му, и казал:
— А няма ли да ме възнаградиш заради парите, които имаш?
Пъхнал Халифа ръка в джоба си, извадил кесия с хиляда динара и я дал на евнуха, като му казал:
— Вземи си парите и Аллах да те благослови!
Много се учудил Сандал на великодушието на Халифа. А той яхнал мулето, край което притичвали робите му. Народът го гледал и се чудел на голямото му величие. Когато слязъл от мулето, хората го заразпитвали откъде е извадил този късмет, и Халифа им разказал всичко. Купил си дом с красиви колони, много пари похарчил за него, но го направил от хубав по-хубав. Тогава поискал за жена девойка от най-личните семейства. Влязъл в брачната нощ при нея, получил огромно наслаждение и голямо удоволствие. Започнал да навестява през ден и халифа Харун ар-Рашид, който го обсипвал с милости и щедрост. Живял си така в голямо щастие, радост, величие и сладост, докато не дошъл онзи, който сладости прекъсва и близък от близък откъсва! Да бъде славен онзи, който е всевелик и всевечен, който е вечно жив и никога не умира!…
Приказка за Хасан златаря от Басра
Разправят също, че в древни времена в град Басра живял търговец. Той си имал две мъжки чеда и много пари. Умрял и оставил своето богатство на синовете си. Децата си разделили парите поравно, всеки взел своя дял. Отворили си дюкяни. Единият станал медникар, а другият — златар.
Един ден на пазара се появил персиец чужденец. Минал той пред дюкяна на момъка златар, който се казвал Хасан, погледнал изработките му, разгледал майсторлъка му и всичко му харесало. В същото време разглеждал някаква стара книга. Станало пладне, дюкянът се поизпразнил.
— Синко! — казал персиецът. — Ти нямаш баща, а аз си нямам син! Хубав си, сръчен си… Ала аз знам занаят, по-добър от който на света няма! Много хора са ме молили да ги науча, но така и не пожелах! Реших да науча тебе, да сложа стена между тебе и бедността и да си отдъхнеш от умората на този занаят покрай чука, наковалнята, въглищата и огъня!
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ СЕДЕМСТОТИН И СЕДЕМДЕСЕТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че Хасан златарят запитал:
— И кога ще ме научиш, господарю?
— Утре ще дойда и пред очите ти ще превърна парче мед в чисто злато! — рекъл персиецът.
Хасан се прибрал при майка си, двамата се нахранили и изгубил ум и разум, той й разказал за персиеца.
— Ама ти как я мислиш тая, синко? — заговорила тя. — Пази се, не слушай хорски приказки, особено на персийци! Те са хашишчии, занимават се с алхимия и мамят хората!
— Майко! — рекъл Хасан. — Ние сме хора бедни! Дори да ни измами, няма какво да вземе от нас!
Замълчала разгневена майката. А синът й — сън не го хванал нея нощ.
Когато се съмнало, грабнал ключовете и отворил дюкяна. Ето че персиецът дошъл. Хасан понечил да целуне ръката му, но той я отдръпнал23 и рекъл:
— Хасане, приготви тигела и нагласи меха!
Направил златарят каквото повелил персиецът, разпалил въглищата.
— Имаш ли мед? — запитал го той.
— Имам тук един счупен бакър!
Накарал го персиецът да разтрошиш бакъра на малки късчета, хвърлил ги в тигела и раздухал меха, да се стопят. После снел чалмата си, извадил от нея нещо увито в хартия и сипал в тигела колкото половин дирхам от него — то приличало на прах от жълт антимон. Тутакси в тигела всичко се превърнало в чисто злато. Учудил се Хасан от станалото, мислите му се объркали. Взел златния слитък, заобръщал го, взел пилата, остъргал го и се убедил, че е от чисто злато, при това от най-висока проба. Навел се да целуне отново ръката на персиеца, но той не му позволил, а казал:
23
Целуването на ръка е знак на уважение от целуващия, но в същото време е израз на морално задължение на целувания. Отдръпването на ръката означава, че персиецът има задни мисли и не желае да поеме такова задължение — бел.прев.