Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
Мат заповяда на един от ескадроните си да препусне покрай реката към далечния ляв край на бойното поле, а след това да възвие покрай конницата на шараите. Без страх пехотата на Бялата кула вляво от центъра вече можеше отново да използва копията и алебардите си и с усилията на сеанчанските Второ и Трето знаме отбраната на брода бавно се възстанови. Беше мръсна, хлъзгава работа, след като теренът на няколкостотин крачки от реката се превърна в лепкава кал. Но силите на Светлината устояха.
Мат се оказа въвлечен в гъмжилото на боя и ашандареят му не спираше да се върти. Скоро обаче откри, че оръжието му не е особено полезно. Няколко от замахванията му срещнаха уязвима плът, но повечето пъти острието отскачаше от бронята на противниците и беше принуден да се навежда и извива в седлото непрекъснато, за да не го удари шарайски меч.
Бавно си запробива път през бъркотията и почти беше стигнал задните линии на шарайската конница, когато осъзна, че трима от спътниците му вече не са на седлата си. Странно, бяха там само преди минута. Другите двама се вцепениха, заозъртаха се и изведнъж лумнаха в пламъци, закрещяха от болка и се хвърлиха на земята. Мат погледна надясно и точно в този миг видя как един сеанчанец бе изхвърлен на сто стъпки назад във въздуха от невидима сила.
Обърна се и очите му срещнаха погледа на изключително красива жена. Беше облечена чудато в черна копринена рокля, която изпъкваше на тялото й, украсена с бели панделки. Беше тъмнокожа красавица като Тюон, но във високите й скули и широката чувствена уста, чиито устни сякаш се цупеха, нямаше нищо деликатно. А после те се извиха в усмивка, усмивка, която не целеше да го утеши.
Медальонът му изстина. Мат издиша.
Късметът му май беше с него засега, но не искаше да го напряга до предела, както нямаше да напрегне най-добрия си състезателен кон. Все още щеше да има здравословна нужда от проклетия късмет в идващите дни.
Скочи от коня и тръгна към нея, а жената зяпна и опита нов сплит, ококорила очи от удивление. Мат завъртя ашандарея, шибна я с него по краката и я удари по темето, докато падаше.
Тя падна по очи, а Мат изведнъж се озова срещу десетки шараи. Десетина негови войници го обкръжиха и той натисна напред. Тези шараи имаха само мечове. Мат ги отбиваше, въртейки острието и дръжката, и заедно със сеанчанците се увлече в свиреп бой.
Боят се превърна в мътилка от свистящи оръжия, ашандареят му пръскаше кал във въздуха. Двама от мъжете му награбиха падналата по очи жена преди да се е задушила в калта.
Мат натисна напред.
Зареваха мъже, завикаха за подкрепления.
Стъпваха предпазливо, но неумолимо напред.
Калта почервеня.
Шараите бяха гадна сган и всеки като че ли беше решен лично да го убие… а после шараите спряха да налитат. Мат се огледа. Само четирима сеанчанци стояха до него.
Въпреки хаоса на битката усети, че вижда по-ясно отпреди. А затишието на боя му даде шанс отново да действа като командир.
- Вържете ръцете на оная жена зад гърба - каза задъхано на мъжете около себе си, - и вържете парцал около очите й, за да не може да вижда нищо. - Избърса потта от челото си… Светлина, имаше колкото за цяла втора река. - Ще си пробием път назад към брода с пленничката ни. Ще видя дали ще мога да намеря още няколко от ония проклети дамане и да ги хвърля в тази битка. Шараите сбъркаха само с една от преливащите им сама на бойното поле. Дайте да се махаме оттук, преди да е изникнала още някоя.
Поклати глава. Беше пукнал един от ноктите си, хубавият лак се беше разцепил. Погледна един от сеанчанските офицери, на чието лице се беше изписало благоговение, сякаш гледаше самия проклет Прероден Дракон. Изражението му не му хареса, но май не беше по-лошо, отколкото да гледа шарайските трупове. Колко души беше убил?