Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Червени морета под червени небета
Червени морета под червени небета - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Червени морета под червени небета

Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:

Крадец и изключителен мошеник, Локи Ламора и верният му до гроб Джийн Танен напускат родния град. Те обаче, не могат вечно да бягат и когато спират, решават да поемат към най-богатата и непревзимаема мишена на хоризонта - града-държава Тал Верар. И към Кулата на греха.
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.

Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
1 ... 234 235 236 237 238 239 240 241 242 ... 284
Перейти на страницу:

Зад тях, над водата, старият галеон пъшкаше и скърцаше, а яростните пламъци го ръфаха отвътре. На стотици крачки наоколо нощта се бе превърнала в ден. Корпусът му бе разчертан от оранжево-белите линии на разпадащите се шевове. От тези адски пукнатини на малки черни изригвания бълваше дим — последните накъсани издихания на огромно дървено сърце, умиращо в мъки. Четиримата мъже стояха на кея, странно сами сред шума и светлината, съсредоточили погледите на целия град. Никой в лодките не им обръщаше внимание.

— Пусни оръжието, в името на любовта на боговете — рече противникът на Локи. — Наредено ни е да не ви убиваме без нужда.

— И съм убеден, че ако беше иначе, щяхте честно да си кажете. — Локи се усмихна още по-широко. — Имам си правило: да не хващам вяра на хора, опрели оръжия в гръкляна ми. Извинявай.

— Ръката ти ще се разтрепери много преди моята.

— Като се уморя, ще подпра стрелата на носа ти. Кой ви праща? Колко ви плащат? И ние не сме без пари — можем да постигнем взаимноизгодно съглашение.

— Всъщност аз знам кой ги праща — обади се Джийн.

— Какво?! Нима?! — Локи го изгледа косо и отново впери поглед в очите на противника си.

— Постигнато е и съглашение, но не бих го нарекъл взаимноизгодно.

— Е… Джийн, боя се, че мисълта ти ми се губи.

— Не. — Джийн вдигна длан срещу мъжа. После бавно и внимателно отмести прицела си вляво, докато дулото на арбалета не се насочи към главата на Локи. Мъжът, когото той заплашваше досега, примига изненадано. — Губиш мен, Локи.

— Джийн, никак не е смешно. — Усмивката на Локи се стопи.

— Съгласен съм. Дай ми оръжието си.

— Джийн…

— Дай ми го веднага. По-живо. Ей, ти, да не си слабоумен? Разкарай това нещо от лицето ми и се прицели в него.

Бившият му противник облиза нервно устни, ала не помръдна. Джийн скръцна със зъби.

— Виж какво, маймуно от доковете със сюнгер вместо мозък! Аз ти върша работата! Насочи арбалета си към проклетия ми партньор и да се махаме от тоя кей!

— Джийн, бих описал този обрат като не твърде благоприятен — отбеляза Локи и като че се канеше да каже и още нещо, но точно тогава противникът на Джийн реши да послуша съвета му.

— Готово. Трима срещу един. — Джийн се изплю на кея. — Ти не ми остави друг избор, освен да сключа сделка с работодателя на тези господа, преди да тръгнем. Проклятие, направо ме принуди! Съжалявам. Мислех, че ще се свържат с мен, преди да ни причакат. А сега предай оръжието си.

— Джийн, по дяволите, какви ги…

— Недей. Нито дума повече, мамка му! Не се мъчи да ме изхитриш — прекалено добре те познавам, че да ти го позволя. Тихо, Локи. Махни си пръста от спусъка и предай оръжието.

Локи се взря в стоманения връх на Джийновата стрела, зяпнал от изумление. Светът наоколо като че се събираше в тази лъскава точица, пламтяща с оранжевите отражения на пъкления огън в пристанището отзад. Джийн би му дал знак с ръка, ако лъжеше… Защо, по дяволите, не го даваше?

— Не вярвам — прошепна той. — Това е невъзможно.

— За последен път ти казвам, Локи! — Джийн скръцна със зъби и продължи да се цели право между очите му. — Махни си пръста от спусъка и предай проклетото си оръжие. Веднага.

Трета книга

Разкрити карти

Притискаш ме силно отдясно;

центърът ми поддава. Ситуацията

е отлична. Нападам.

Генерал Фердинанд Фош

Четиринайсета глава

Напаст за Пиринчено море

1

Джафрим Роданов нагази в тъмното под обърнатия корпус на един рибарски кораб и се заслуша в прибоя на вълните, които се разбиваха в изпотрошените му греди и обливаха глезените му. Пясъкът и водите на залива Продигал тук, далече от града, бяха девствено чисти. По водата не плаваха пластове от нощни нечистотии, нито пък дъното бе обсипано с ръждясали парчета метал и чирепи. Тук не плаваха и трупове — мрачни салове за грачещи птици.

Здрачаваше се на седмия ден на Аурим. Дракаша я нямаше от цяла седмица. На хиляди мили оттук допускаха грешка — мислеше си Джафрим.

Идрена подсвирна. Беше се навела от корпуса на изоставения рибарски кораб, нито много близо, нито много далече, и просто напомняше с присъствието си, че Роданов не е сам и явяването му на тази среща е известно на екипажа.

Жаклин Колвард пристигна.

1 ... 234 235 236 237 238 239 240 241 242 ... 284
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)