Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
Локи кимна и се обърна, за да се наслади на това, което Рекин бе направил с гарнитурата от столове, която бе поръчал за него. Опита се да потисне радостната усмивка, която плъзна по лицето му, и успя да си докара донякъде одобрителен вид. Четирите стола копия бяха наредени около маса с тънки крачета в подходящ стил, на която бяха наредени бутилки вино и изкусно подреден букет от цветя.
— Това…
— Дали също е копие? Боя се, че да. Твоят дар ме накара да я поръчам.
— Моят дар. И като стана дума за него…
Локи бръкна под наметалото си, извади кесията и я сложи на писалището на Рекин.
— Какво е това?
— Възнаграждение — отвърна Локи. — В Порт Продигал има ужасно много моряци, които притежават много повече монети, отколкото здрав разум.
Рекин отвори чантата и вдигна вежда.
— Ти вярно много се стараеш да не ме ядосаш, а?
— Искам си моето — отвърна Локи. — Сега — повече от всякога.
— Тогава да обсъдим задачата ти. Този Кало Калас съществува ли още?
— Да — отвърна Локи. — Там е.
— Тогава защо, по дяволите, не го доведе с теб?
— Защото съвсем е изкукал — отвърна Локи.
— Значи е безполезен…
— Не. Не е безполезен. Той се чувства преследван, Рекин. Живее в заблуди. Въобразява си, че Приори и Изобретателите имат агенти на всеки ъгъл в Порт Продигал, на всеки кораб, във всяка кръчма. Почти не излиза от дома си. — Локи се наслаждаваше на скоростта, с която измисляше въображаемия живот на въображаем мъж. — Но какво прави вътре в къщата! Какво притежава! Ключалки, стотици ключалки. Часовникови механизми. Частна ковачница с мехове. Неутолим е за занаята си, както винаги. Само той му е останал на света.
— И с какво са важни боклуците на един луд? — попита Селендри. Бе застанала между две изящни маслени картини на Рекин, облегната на стената със скръстени ръце.
— Едно време, когато си мислех, че бих могъл да имам шанс да проникна в съкровищницата на тази кула, правих опити с какво ли не. Киселини, масла, абразиви, най-различни шперцове и инструменти. Бих казал, че доста разбирам от механизми, както и от разбиване на ключалки. А нещата, които това копеле може, които изработва и изобретява дори с ум на сврака… — Локи разпери ръце и вдигна театрално рамене. — Богове!
— Какво ще струва да го докараме тук?
— Той иска закрила — отвърна Локи. — Не е против да напусне Порт Продигал. По дяволите, дори няма търпение. Но си въобразява, че смъртта го дебне на всяка крачка. Трябва да има усещането, че някой влиятелен човек му подава ръка изпод наметалото си.
— Или просто можеш да го фраснеш по главата и да го довлечеш във вериги — предложи Селендри.
— И да рискувам да загубя съдействието му завинаги? Или още по-лошо — да си имам работа с него по време на трите седмици плаване, след като се свести? Умът му е крехък като стъкло, Селендри. Не бих препоръчал да го избият от главата му.
Локи изпука със стави. Време беше да подслади катрана.
— Вижте, вие искате този човек да се върне в Тал Верар. Той ще ни пощури. Може дори да се наложи да му пратите болногледачка или бавачка и определено ще трябва да го скриете от Изобретателите. Но заради нещата, които умее, това ще си струва сто пъти. По-добър разбивач на ключалки аз не съм виждал. Но има нужда да повярва, че аз наистина ви представям!
— И какво предлагаш?
— Вие имате восъчен печат и с него подпечатвате счетоводните си книги и кредитните си писма. Виждал съм го, когато правех вноските си. Подпечатайте с него един пергаментов лист…
— И да се забъркам в престъпление. Не.
— За това вече помислих — увери го Локи. — Недейте да изписвате никакво име на него, нито дата, нито го подписвайте на някого, дори не слагайте обичайното си „Р“. Просто напишете нещо приятно и съвсем общо. „Очаквам с нетърпение уюта и гостоприемството“, или „Очаквам всяко дължимо възнаграждение“.
— Банални глупости. Разбрах. — Рекин извади пергаментов лист от едно чекмедже на писалището, топна перо в мастилото и надраска няколко изречения. Напръска писмото с алхимичен разтвор и погледна Локи. — И това детинско средство ще е достатъчно?
— По отношение на страховете си Калас е дете — поясни Локи. — Ще го лапне така, както бебе лапа цица.
— Или голям мъж — измърмори Селендри.
Рекин се усмихна. Както винаги с ръкавици, той махна стъкления цилиндър от малката лампа на писалището и откри свещта в центъра й. Нагря с нея една пръчка черен восък и капна от него върху пергаментовия лист. Накрая извади от джоба на жакета си тежък пръстен с печат и го притисна към восъка.