Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
— Вашата стръв, мастер Коста. — Той му подаде листа. — Това, че се прокрадваш покрай служебния вход и се криеш под наметалото, предполага, че нямаш намерение да останеш дълго в града.
— Връщам се на юг след ден-два, щом другарите ми по екипаж разтоварят… ъъ… напълно законния и отговорно придобит товар от Порт Продигал. — Тази лъжа не криеше опасност — десетки кораби разтоварваха всеки ден в града и нямаше как поне няколко от тях да не докарват стоки с престъпен произход.
— И ще доведеш с тебе и Калас.
— Да.
— Ако печатът не е достатъчен, обещай му каквото и да е, в границите на разумното. Пари, дрога, пиене, жени. Мъже. И двете. И ако това не стига, приеми предложението на Селендри и ме остави мен да се тревожа за ума му. Но не се връщай с празни ръце.
— Както желаете.
— И тогава какво ще правите с Архонта? С Калас подръка, най-вероятно отново ще се включиш в кроежа за съкровищницата ми…
— Не знам — отвърна Локи. — Докато се върна с него, няма да ме има поне шест-седем седмици. Защо не си помислите как бих могъл да ви служа най-добре тогава? По какъвто план решите, че е подходящ. Ако искате да работя при Архонта като двоен агент, добре. Ако искате да му кажа, че Кало е умрял примерно… Ами, не знам. Черепът ми ще се пръсне. Вие сте този, който вижда голямата картина. Чакам с нетърпение нови заповеди.
— Ако можеш да не излизащ от рамките на благоприличието… — Рекин претегли кесията на ръка. — … доведи ми Калас и бъди все така доволен от мястото си в общата схема… Може и да имаш бъдеще на служба при мен.
— Признателен съм ви.
— Тръгвай. Селендри ще те изпрати. Предстои ми изпълнена с труд нощ.
Локи изпита истинско облекчение и позволи то донякъде да проличи в изражението му. Тази мрежа от лъжи така се оплиташе и разклоняваше и ставаше толкова крехка, че и пръднята на молец можеше да я разкъса на парчета… но двете нощни срещи им бяха дали онова, от което се нуждаеха двамата с Джийн.
Още два месеца живот от Страгос и още два месеца търпимост от страна на Рекин. Сега им оставаше само да се промъкнат обратно до лодката си, да хванат веслата и да се приберат благополучно на кораба.
13
— Следят ни — предупреди Джийн, щом прекосиха задния двор на кулата. Вървяха обратно към лабиринта от улички и плетища, през който бяха дошли — почти неизползваните градини и служебни пътища зад по-малките комарджийници. Лодката им беше вързана на един кей на вътрешните докове на Голямата галерия. Бяха се промъкнали до върха на Златните стъпала по разнебитени стълби, пренебрегвайки повдиганите и улиците, където можеха да ги причакват хиляди усложнения.
— Къде са?
— От отсрещната страна на улицата. Следят двора. Размърдаха се точно когато и ние се размърдахме, току-що.
— Гадост — измърмори Локи. — Защо целокупното население от дебнещи гадове в този град нямаше само две топки за всички, та да ги ритам постоянно!
— В края на двора хайде да хукнем да бягаме така, че да бие на очи — предложи Джийн. — Скрий се. Който хукне след нас…
— Ще му се наложи да се обяснява по трудния начин.
В дъното на двора имаше плет, висок два пъти колкото Локи. Свод, около който бяха струпани празни щайги и бурета, водеше към тъмната и рядко използвана задна страна на Златните стъпала. На около десет крачки от този свод, едновременно и по негласен сигнал, Локи и Джийн се втурнаха да бягат.
Хлътнаха през свода в тъмната уличка зад него. Локи знаеше, че разполагат само с мигове, за да се скрият. Трябваше да са достатъчно далече от двора, за да не забележи схватката някой от прислужниците на кулата. Те търчаха покрай градини и оградени със зидове ливади, само на крачки от сградите, където стотици от най-богатите в Теринския свят пилееха пари за удоволствие. Най-сетне намериха две купчини празни бурета от двете страни на улицата — възможно най-биещата на очи засада, но ако противниците им си мислеха, че искат да избягат на всяка цена, можеше просто да не обърнат внимание.
Джийн беше вече хлътнал в скривалището си. Локи извади камата от ботуша. Усещаше ударите на собственото си сърце — като удари на чук. Той се сниши между бъчвите от другата страна на улицата и затули лице с наметалото си — виждаха се само очите и челото му.
Забързано пляскане на кожа върху камъни, и после — два тъмни силуета прехвърчаха покрай струпаните бъчви. Локи нарочно се забави с половин удар на сърцето и остави Джийн да нападне пръв. Когато по-близкият до Локи преследвач се обърна, стреснат от шума, предизвикан от нападението на Джийн над спътника му, Локи се приплъзна напред с извадена кама и изпълнен с мрачен възторг от мисълта, че най-сетне ще получи някакви отговори, свързани с цялата тази работа.