Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
— Има един подходящ ухажор, който ни кани на танц на около две мили оттук, на югозапад. Далече от града, отвъд рифовете…
— А градът в момента е доста погълнат от феста — додаде Локи.
— Съвсем бърза визита, както сме обсъждали — продължи Езри. — Да ги стреснем и да ги накараме да се напикаят в бричовете, да заграбим кесията и преносимия товар, да метнем това-онова през борда, да резнем някоя верига, да осакатим такелажа…
— Все отнякъде трябва да започнем — отбеляза Дракаша.
— Дел, прати Утгар долу да вземе от моите коприни и възглавници. Искам да постелят с тях легло за децата ми в склада за въжета. Редно си е, щом ще ги будя да ги крия.
— Готово — отвърна Делмастро.
— Какъв е вятърът?
— Духа от северозапад.
— Насочи ни на кръг, така че да се извърнем ляво на борд. Свийте марселите, бавно и постепенно. Кажи на Оскари да спусне лодките отзад, зад кораба, така че нашият приятел да не види, че са на вода.
— Ест, капитане. — Делмастро се измъкна от връхната си дреха, остави я на масата на Дракаша и хукна навън. Малко по-късно Локи чу, че на палубата настъпи суматоха — Оскари крещеше, че току-що са им наредили да вдигнат лодката, а Делмастро — нещо по адрес на някакви кьопави малоумни безделници.
— Вие двамата сте в страшен вид — рече Замира. — Трябва да взема още една ракла и да отделя прогизналите с кръв дрехи от чистите. Следващия път се ограничете до червено и кафяво.
— Знаете ли, капитане… — Локи заоглежда окървавените ръкави на връхната си дреха. — Това ме навява на една мисъл. Много, ама много забавна мисъл…
4
Малко след втория утринен час, когато Тал Верар най-сетне изпадаше в пиянски сомнамбулизъм, а огньовете на феста гаснеха, „Отровната орхидея“, предрешена като „Химера“, се промъкна покрай „Щастливата сардина“ подмина очукания, заспал кеч1 на разстояние около двеста ярда с възможно най-малко навигационни светлини и не го поздрави. Това не бе чак толкова необичайно във води, където повече от седем години не бе известно да са се навъртали пирати.
В тъмното не се виждаше, че на палубата на „Орхидеята“ няма лодки.
Три лодки бавно изплуваха от сянката изпод левия борд на кораба и по безмълвен знак гребците налегнаха здраво на веслата. Толкова бързо гребяха, че черното море побеля. Три бледи пенливи линии тръгнаха от „Орхидеята“ към „Сардината“ и когато самотният постови на кърмата на кеча забеляза, че става нещо, отдавна вече беше късно.
— Равел! — провикна се Джийн, пръв изкачил се на борда му. — Равел! — Все още облечен в окървавените скъпи дрехи, той бе увил главата си с парче червен лен, а от една от оръжейните бе взел подкована с желязо тояга. Орхидеите се покатериха подире му — Джабрил и Малакасти, Стрева и Раск награбили боздугани и сопи. Сабите им си стояха в окачените на коланите ножници.
Три лодки пирати нападнаха от три посоки и кряскащите, размахали тоягите луди събраха малобройния екипаж на кеча в средата на палубата. Всички крещяха име, което не говореше на моряците нищо, докато най-сетне сганта бе озаптена и вождът на насилниците се качи на борда, за да възликува с победата си.
— Името е Равел!
Локи закрачи по палубата пред тринайсетте свили се моряци и странния им, облечен в синьо пътник. Локи също като Джийн не бе съблякъл окървавените дрехи и ги бе допълнил с вързан на кръста червен шал, червена кърпа на косата и няколко от бижутата на Замира за блясък.
— Орин Равел! Завърнах се, за да поднеса своята почит на Тал Верар!
— Не ни убивайте, господине! — примоли се капитанът на корабчето, мършав, около трийсетгодишен мъж със загар на човек, плавал цял живот по моретата. — Та ние дори не сме от Тал Верар, наети сме оттам да…
— Вие прекъсвате решаващи хидрографски експерименти! — кресна мъжът в сини одежди и понечи да стане на крака, но отряд злобно ухилени Орхидеи го блъснаха обратно. — Тези сведения са жизненоважни за интересите на всички мореплаватели! Сами си прерязвате гърлото, ако…
— Какво, по дяволите, означава „решаващ хидрографски експеримент“, старче?
— Като изследваме състава на морското дъно…
— Състава на морското дъно? Това яде ли се? Или се харчи? Мога ли да си го закарам в каютата и да го еба странично?
— Не, не и със сигурност не!
— Точно така — потвърди Локи. — Метнете тоя смотаняк зад борда.
— Вие, копелета невежи! Вие, маймуняци лицемерни! Пуснете… пуснете ме!
1
Вид малък кораб. — Б.пр.