Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
Щом биячът дойде, за да продължи с наказанието, Джийн, воден повече от рефлекс за вярност, отколкото от ясна мисъл, се намеси. Биячът изръмжа и замахна твърде небрежно с юмрук към крадеца, който я улови с десница и после му счупи няколко ребра с китката на левицата.
Преди Локи да успее да каже нещо, Джийн изрита бияча в слабините, а после му подсече краката.
— Уррррг-АК! — каза онзи, когато земята се запозна и с него.
Следващият прислужник, който излезе от вратата, имаше нож. Джийн разби юмрука, в който го стискаше, блъсна го в стената на кулата и той отскочи като топка от каменна стена. Следващите шест-седем прислужници, които ги обкръжиха, за жалост имаха къси мечове и арбалети.
— Нямате представа с кого се ебавате — каза единият от тях.
— Всъщност… — разнесе се дрезгав женствен шепот откъм служебния вход — подозирам, че имат.
Селендри бе облечена с вечерна рокля в синьо и червено, която сигурно струваше колкото позлатена карета. Съсухрената й ръка бе покрита с ръкав, който се спускаше до пиринчената й длан, а стегнатите мускули и гладката кожа на другата бяха оголени и подчертани с гривни от злато и елдерглас.
— Хванахме ги, докато се опитваха да се промъкнат през служебния вход, господарке — обясни един от прислужниците.
— Хванахте ни да се приближаваме към служебния вход, тъпо копеле! — Локи се надигна на колене. — Селендри, имаме нужда да…
— Убедена съм — отвърна тя. — Пуснете ги. Сама ще се оправя с тях. Продължавайте, все едно нищо не се е случило.
— Ама той… Богове. Май ми е счупил ребрата — изхъхри първият, върху когото се беше нахвърлил Джийн. Другият беше в несвяст.
— Ако се съгласиш, че нищо не се е случило, ще те пратя на лекар — рече Селендри. — Случило ли се е нещо?
— Ъъ… Не. Не, господарке, нищо не се е случило.
— Добре.
Щом тя се обърна, за да влезе обратно през служебния вход, Локи се изправи с олюляване на крака, притиснал корема си с ръце, и се пресегна, за да я хване нежно за рамото. Тя се извърна рязко.
— Селендри — прошепна той. — Не бива да ни виждат на игралните етажи. Имаме…
— Влиятелни личности, доста разстроени от вашия отказ да им дадете реванш?
— Простете ми. И да, точно това е.
— Дюрена и Корвальор са на петия етаж. Ние с теб можем да вземем подвижния шкаф от трети.
— Ами Жером?
— Стой тук, в служебната част, Де Фера! — Тя издърпа и двамата през служебния вход, за да могат сервитьорите с подносите, които усърдно не обръщаха внимание на ранените мъже, да продължат да печелят бакшиши в празничната нощ от хората с най-малко задръжки в града.
— Благодаря — каза Джийн и застана на едно полускрито място между високите дървени полици, пълни с немити чинии.
— Ще наредя да не те забелязват — рече Селендри. — Стига и ти да не забелязваш моите хора.
— Ще бъда светец! — обеща Джийн.
Селендри хвана един минаващ сервитьор без поднос и му прошепна отсечено някакви наставления в ухото. Локи долови думите „кучи знахари, намали им надницата“, после последва Селендри през тълпата на приземния етаж, прегърбен, все едно се опитваше да се свие под наметалото и шапката, и се молеше следващият и единственият, който го разпознае, да бъде Рекин.
12
— Седем седмици — рече господарят на Кулата на греха. — Селендри бе напълно убедена, че никога повече няма да те видим.
— Три седмици дотам и три седмици обратно — отвърна Локи. — В самия Порт Продигал не сме стояли и седмица.
— Личи ти, че доста време си бил на палуба. Работил си за койката?
— Обикновено моряците привличат много по-малко внимание от пътниците, които си плащат.
— Предполагам. Това естественият цвят на косата ти ли е?
— Мисля, че да. Почнете ли да ги сменяте с моята честота, почвате да губите представа.
Широката врата на балкона от източната страна на Рекиновия кабинет бе отворена и преградена само с тънка мрежа против насекоми. През нея Локи виждаше подобните на факли клади на два кораба в пристанището, заобиколени от стотици искрици — фенери, — вероятно зрители в по-малки лодки.
— Тази година изгарят четири — каза Рекин, щом забеляза, че изгледът е приковал вниманието на Локи. — По един за всяко годишно време. Мисля, че тъкмо приключват с третия. И четвъртият ще изгори скоро и после всичко ще се оправи. По-малко хора по улиците и повече стълпени в комарджийниците.