Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
Тя остави помощника си при Идрена изхлузи ботушите си и нагази във водата, без да запретне брича си. Старата и непреклонна Колвард, обирала кораби в тези води, когато той е бил още момченце с нос, забит в плесенясали свитъци, и преди да е видял кораб не на рисунка върху пергамент.
— Джафрим, благодаря ти, че ми угоди — рече тя.
— В момента ти би искала да говориш само за едно — отбеляза Роданов.
— Да. И тебе те занимава същото, нали?
— Сгрешихме, като дадохме клетва на Дракаша.
— Дали?
Роданов пъхна палци в колана си и се загледа надолу в тъмнеещата вода и бледите си глезени, скрити под вълничките.
— Бях щедър, когато трябваше да проявя цинизъм.
— Значи си въобразяваш, че си единственият, в чиято власт е било да го забрани?
— Можеше да се въздържа от клетва.
— Но тогава щяхме да сме четирима срещу един, и този един щеше да си ти — изтъкна Колвард. — И Дракаша щеше да отплава на север и през целия път да се оглежда през рамо.
Роданов усети как от вълнение го изпълва хлад.
— През последните няколко дни забелязах интересни неща — продължи тя. — Твоят екипаж прекарва по-малко време в града. Готвите се за отплаване. Видях те на квартердека да си изпробваш инструментите, да си проверяваш такъмите.
Вълнението му се усили. Дали бе дошла тук сама, за да му се възпротиви или да го насърчи? Дали беше толкова луда, че да се приближи толкова до него, ако беше първото?
— Значи знаеш — рече той най-сетне.
— Да.
— Да не възнамеряваш да ме разубеждаваш?
— Възнамерявам да се погрижа всичко да се направи, както трябва.
— А…
— Ти имаш свой човек на борда на „Отровната орхидея“, нали?
Макар и слисан, Роданов не беше в настроение да се преструва.
— Ако ми кажеш как си разбрала, няма да те обиждам с отрицание — отвърна той.
— Беше догадка от опит. В края на краищата веднъж се пробва да пробуташ свой човек и на моя кораб.
— А… — Роданов всмука въздух през зъби. — Значи все пак Риела не е загинала при злополука с лодката.
— И да, и не — отвърна Колвард. — Случи се в лодка все пак.
— Дали…
— Дали те обвинявам? Не. Ти си предпазлив човек, Джафрим, точно както и аз съм фундаментално предпазлива жена. И точно общата ни предпазливост ни е събрала тук тази вечер.
— Искаш ли да дойдеш с мен?
— Не — отвърна Колвард. — И причините ми са чисто практични. Първо, „Владетелят“ е готов да отплава, а „Драконик“ не е. Второ, ако ние двамата се съберем, това би предизвикало… неудобно количество предположения, след като Дракаша не се върне.
— Предположения всякак ще има. Ще има и потвърждение. Моят екипаж няма вечно да си държи езика зад зъбите.
— Но какво ли не може да се случи, за да събере някого с другиго в открито море — отвърна Колвард. — Ако съберем ескадра, тайното споразумение е единствената разумна възможност.
— И предполагам, че по чисто съвпадение няколко дни след като забеляза подготовката ми, „Драконик“ още не е готов да отплава?
— Е…
— Жаклин, спести ми го. Бях готов за това още преди да дойдем тук тази вечер. Само не си въобразявай, че някак си ме изхитрила да дойда на твойто място.
— Джафрим. Мир. Ако стрелата улучи целта, няма значение кой дърпа тетивата. — Тя разпусна побелялата си коса и я остави едва забележимият полъх да я разпилее по раменете й. — Какви са намеренията ти?
— Явни, мисля аз. Да я намеря. Преди да е причинила достатъчно щети и да даде на Страгос каквото той иска.
— И като я догониш, после какво? Учтиви съобщения от борд на борд?
— Предупреждение. Последен шанс.
— Ултиматум за Дракаша? — Тя така се намръщи, че всички бръчки по лицето й застанаха отвесно. — Джафрим, твърде добре ти е известно как тя би реагирала на каквато и да било заплаха. Като акула в мрежа. Ако приближиш звяр в такова състояние, ще изгубиш ръка.
— Тогава битка. Предполагам, и двамата сме наясно, че ще се стигне дотам.
— А изходът на тази битка?
— Моят кораб е по-силен и разполагам с осемдесет души повече. Няма да е красиво, но възнамерявам да подходя математически.
— Значи Замира ще бъде убита.
— Това ще се случи най-вероятно.
— Ако предположим, че ще й окажеш любезността да загине в битка.
— Да й окажа?
— Помисли си — напомни му Колвард. — Курсът на действие на Замира е твърде опасен, че да го търпим, но логиката й в едно отношение е безупречна.