Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
— И то е?
— Че ако просто я убият заедно с тоя Равел и Валора, това само ще превърже вече гнояща рана. Тя ще загние по-надълбоко. Трябва да удовлетворим стремежите на Максилан Страгос, не само да ги осуетим временно.
— Съгласен съм. Но колкото повече изчерпвам запасите си, толкова по-бързо губя чувството си за финес. Колвард, ще бъда прям с Дракаша. Окажи ми и ти тази любезност.
— Страгос има нужда от победа не за да задоволи суетата си, а за да вдигне на бунт населението на града си. И ако тази победа се спотайва във водите край Тал Верар и е достатъчно живописна, защо му е да ни безпокои тук долу?
— Ние полагаме жертва на олтара — прошепна Роданов. — Полагаме Замира на олтара.
— След като Замира направи белята. След като вдигне достатъчно патърдия, че да всее паника в града. Ако прочутата пиратка и печално известната разбойничка Замира Дракаша, за чиято глава е обявена награда от пет хиляди солария, бъде прекарана през Тал Верар в окови. Изправена пред правосъдието бързо-бързо, след като глупашки отново е заплашила града…
— Страгос тържествува. Тал Верар обединен във възхищението си — въздъхна Роданов. — Замира увиснала над Дълбината Бунище в клетка.
— И пълно задоволство — заключи Колвард.
— Но може би няма да успея да я пленя жива.
— Каквото и да дадеш на Архонта, ще е равностойно на това. Труп или не, жива или мъртва, той ще получи трофея си и верарците ще се тълпят по улиците да го видят. Подозирам, че ще е най-добре, ако му предоставим и останките от „Отровната орхидея“.
— Аз ще свърша мръсната работа, а после ще му връча лаврите на победителя.
— И Островите на призрачните ветрове ще бъдат пощадени.
Роданов дълго се взира над водите на залива, преди отново да проговори:
— Така предполагаме. Но нищо по-добро не ни хрумва.
— Кога потегляш?
— Със сутрешния прилив.
— Не ти завиждам, че ще направляваш „Владетелят“ през Търговския проход…
— Сам не си завиждам. Ще мина през Приемната проход.
— Дори денем, Джафрим?
— Всеки час има значение и няма да ги пропилявам повече. — Той се обърна към брега, за да нахлузи ботушите си и да си върви по пътя. — Не можеш да вземеш последна ръка, ако не си стигнал там навреме и не си седнал на стола.
2
Локи усети как внезапни сълзи опариха очите му, свали пръст от спусъка на арбалета и бавно го насочи нагоре във въздуха.
— Поне ще ми обясниш ли защо?
— По-късно. — Джийн не свали оръжието си. — Дай ми арбалета. Бавно. Бавно!
Ръката на Локи трепереше — изнервеността бе придала на движенията му нежелана рязкост. Той се съсредоточи, мъчейки се да овладее чувствата си, и подаде оръжието на Джийн.
— Добре. Дръж ръцете горе. Вие двамата нали носите въже?
— Да.
— Държа го под прицел. Завържете го. Ръцете и краката, и затегнете здраво възлите.
Единият от нападателите насочи арбалета си във въздуха и бръкна за въже в джоба на връхната си дреха. Другият свали цевта и извади нож. Тъкмо бе отместил поглед от Локи към съучастника си, когато Джийн предприе следващия си ход.
С арбалет в едната ръка и Локи в другата, той се завъртя хладнокръвно и пусна по една стрела в главите и на двамата нападатели.
Локи чу рязкото изщракване на двата изстрела, но чак след няколко секунди смисълът му успя да стигне от очите до дълбините на съзнанието му. Стоеше там разтреперан и с увиснала челюст, а кръвта на двамата непознати шурна, те се сгърчиха и издъхнаха. Единият импулсивно натисна спусъка на арбалета си и с едно последно щрак, накарало Локи да подскочи, стрелата изсвистя в мрака.
— Джийн, ти…
— Толкова ли трудно беше да ми подадеш проклетото оръжие?
— Ама ти… Ти каза…
— Казал съм бил… — Джийн го награби за реверите и го разтърси. — Какво „съм казал“ бе, Локи? Защо ме слушаше какво говоря?!
— Ти не…
— О, богове, та ти трепериш! Ти си ми повярвал?! Как си могъл да ми повярваш?! — Джийн го пусна и се вторачи в него отвратен. — Аз си мислех, че само се престараваш с вживяването в ролята!
— Ти не ми даде знак с ръка, Джийн! Какво, по дяволите, да си помисля?
— Не съм ти дал знак с ръка? Дадох ти сигнала за лъжа съвсем ясно, както се вижда оня проклет горящ кораб! Като вдигнах длан срещу ония кретени!
— Ти не…