Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
Държеше здраво нападателя. Обхвана с лявата си ръка врата му точно в мига, когато допря острието в меката плът между врата и брадата му от другата страна.
— Пусни оръжието или ще те… — само това имаше време да каже и мъжът извърши най-ужасното нещо: метна се напред, мъчейки се да се изтръгне от хватката му, може би инстинктивно, без да осъзнава под какъв ъгъл камата на Локи опира във врата му. Дали от върховен оптимизъм или от жалка глупост, това Локи никога нямаше да разбере, но мъжът сам си преряза гърлото и умря на място, а кръвта шурна от врата му. Оръжието се изплъзна от омекналите му пръсти и издрънча на камъните.
Локи вдигна смаяно ръце и остави трупа да падне на земята и се намери лице в лице с Джийн, който дишаше тежко над неподвижното тяло на своя противник.
— Чакай малко! — възкликна Локи. — Значи…
— Случайно — отвърна Джийн. — Хванах ножа му, сборичкахме се и той се наниза на него между ребрата.
— Проклятие! — измърмори Локи и избърса кръвта от десницата си. — Опитай се да увардиш копелето живо и гледай какво става…
— Арбалети. — Джийн посочи към земята, където вече посвикналият с тъмното поглед на Локи различи смътните очертания на два малки ръчни арбалета. Мъчни оръжия, каквито използваш за стрелба от десетина крачки разстояние или изобщо не използваш.
— Вземай ги. Може да има и още преследвачи.
— По дяволите. — Локи прибра единия от арбалетите и предпазливо подаде другия на Джийн. Стреличките можеше да са отровени. При мисълта, че подава в тъмното чуждо отровно оръжие, го полазиха тръпки. Но Джийн беше прав — щяха да са им нужни, ако имаше и други преследвачи.
— Благоразумието е развлечение за други хора, казвам аз — рече Локи. — Дим да ни няма.
И те хукнаха лудешки през забравената част на Златните стъпала към северния край на обширното плато от елдерглас, а после се юрнаха надолу по дървените стълбища, толкова разнебитени, че да ти се догади, и се оглеждаха като обезумели за преследвачи и засади. В средата на стълбищата светът около Локи се виеше шеметно, оцветен в свръхестествените цветове на огъня и стъклото на пришълците. На пристанището четвъртият, последен празничен кораб избухна в пламъци — жертва от дърво, катран и платно, пред стотици лодки, натоварени с жреци и гуляйджии.
Препъваха се надолу, към подножието на стъпалата и през дървените платформи на вътрешните докове, тук-таме покрай някой пияница или просяк, размахали като луди камите и арбалетите. Техният кей, дълъг и празен, приютил единствено куп щайги, изникна пред тях. Нямаше нито просяци, нито пияници. Лодката им приветливо се поклащаше върху вълните само на стотина крачки от тях, ярко осветена от пъклените пламъци.
„Куп щайги“ — съобрази Локи, но вече беше късно.
Двама мъже излязоха от тъмните сенки, от най-биещото на очи място за засада.
Локи и Джийн се извъртяха едновременно — само това, че откраднатите арбалети бяха в ръцете им, им даде шанс да ги използват навреме. Четири ръце изхвърчаха нагоре и четирима мъже, толкова близо, че можеха да се ръкуват с тях, се прицелиха. Четири пръста трепереха, отделени от спусъците на една капка пот разстояние.
Локи Ламора стоеше на кея в Тал Верар и усещаше по гърба си жежкия полъх от горящия кораб, а на врата си — студената захапка на стрела.
14
Той се ухили задъхано и се съсредоточи върху стрелата си, прицелена в лявото око на противника. Бяха толкова близо, че ако натиснеха спусъците едновременно, щяха взаимно да се оплискат с кръв.
— Бъди разумен — рече мъжът пред него. Капките пот, стичащи се по мръсните му бузи и чело, оставяха видими дири. — Прецени в какво неизгодно положение се намираш.
Локи изсумтя.
— Неизгодното положение е взаимно, освен ако очните ти ябълки не са железни. Не си ли съгласен, Джийн?
Джийн и врагът му стояха на крачка един от друг и също прицелили един в друг арбалетите си. От такова разстояние нямаше как да не улучат, освен ако всички богове над и под небесата не решаха другояче.
— И четиримата като че сме… затънали до топките в плаващи пясъци — отвърна задъхано Джийн.