Кралство на пепелта
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #7
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722755
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралство на пепелта». Краткое содержание книги:
Живяла някога в земя отдавна изпепелена една принцеса млада, готова за кралството си да умре...
Елин се е заклела да спаси народа си – но това ще ? струва скъпо. Заключена в железен ковчег от кралицата на елфите, тя трябва да впрегне цялата си воля, за да понесе месеците мъчения. Елин осъзнава, че ако Майев я пречупи, всички, които обича, ще бъдат обречени. Но решимостта ? започва да я напуска с всеки изминал ден…
Последната битка е започнала…
Нишките на съдбата се преплитат за сетен път в битката за спасението на Ерилея. Някои връзки ще се заздравят, докато други ще бъдат прекъснати. Врагове и приятели застават рамо до рамо във финалната битка за съдбата на един континент и обещанието за един по-добър свят.
- Какво ще е нужно?
- Има две възможности - уточни Ирен, пускайки малко от магията си в крака на Елида, за да облекчи болезнените мускули, местата, където кост се търкаше в кост. Момичето въздъхна. - Първата е по-трудна. Ще се наложи да възвърна правилната структура на ходилото и глезена ти. С други думи - ще трябва да строша костите, да отделя зле зарасналите им части и да ги накарам да израснат наново. През това време няма да можеш да ходиш и дори да ти помогна с болката, възстановителният процес ще е агония за теб. - Нямаше как да ѝ спести истината. - Ще са ми потребни три седмици да строша костите ти и да ги сглобя наново, но после ще ти е необходим поне месец почивка, както и много упражнения, за да проходиш пак.
Лицето на Елида бе пребледняло.
- А другата възможност?
- Другата възможност е да не лекуваме крака, а да ти дам мехлем като онзи от Лоркан, който ще облекчава болката. Но те предупреждавам: тя никога няма да отшуми напълно. Костите ти се търкат една в друга ето тук - тя докосна нежно една точка върху свода на ходилото ѝ и една по-близо до пръстите ѝ - и вече виждам начални признаци на артрит. Ако костите продължават да се трият така, артритът и болката при ходене само ще се влошават. До няколко години - пет, десет, кой знае - може да се стигне дотам, че никой мехлем да не ти помага с болката.
- Значи при всички случаи ще трябва да изтърпя лечението.
- Решението е изцяло твое. Просто исках да си наясно и с двете възможности. - Ирен ѝ се усмихна. - Ти ще избереш по кой път да поемеш.
И тя потупа Елида по крака, която го свали на пода, обувайки сръчно чорапа и ботуша си.
Ирен отпи от чая си, вече достатъчно изстинал. Свежият вкус на ментата мигновено избистри главата ѝ и успокои стомаха ѝ.
- Не знам дали съм способна отново да понеса подобна болка - призна Елида.
Ирен кимна.
- При такъв тип травми е нужно човек да се изправи срещу много неща в себе си. - Тя се усмихна към входа на фургона. - Със съпруга ми наскоро преминахме през нещо такова.
- Трудно ли беше?
- Неимоверно трудно. Но той се справи. Справихме се заедно.
Елида се замисли, после сви рамене.
- Е, да видим дали ще оцелеем във войната. Ако се случи... пак ще поговорим по въпроса.
- Дадено.
Елида вдигна свъсен поглед към тавана на фургона.
- Чудя се какво ли са научили там, горе.
Горе в Омега и Северния зъб, където Каол и другите бяха отишли, за да се срещнат с развъдниците и треньорите на уивърни, оставени от вражеската армия.
Ирен не искаше да знае повече, а и Каол не ѝ беше обяснил как възнамеряват да извлекат информация от работниците.
- Да се надяваме, че е нещо, заради което си е струвало да посетим това отвратително място - каза Ирен, допивайки чая си.
Колкото по-скоро си тръгнеха, толкова по-добре.
Ала боговете сякаш им се присмиваха - и на двете. На вратата на фургона се почука и Елида закуцука натам. Борте изникна на входа с нетипично сериозно изражение на лице.
Ирен се приготви да чуе новината, но рукинката се обърна към Елида.
- Трябва да дойдеш с мен - каза ѝ задъхано Борте.
Зад нея чакаше Аркас с някакво врабче върху седлото. Фалкан Енар. Не просто придружител, проумя Ирен, а допълнителна стража.
- Какво има? - попита Елида.
Борте пристъпи нервно от крак на крак.
- Открили са един човек в планината. Искат да те заведем там, за да решиш какво да го правят.
Елида замръзна.
Ето защо Ирен се поинтересува:
- Кого са намерили?
Борте стисна уста.
- Чичо ѝ.
***
Елида се чудеше дали рукинката ще я намрази завинаги, ако повърнеше върху Аркас, защото по време на стремителния полет нагоре към моста между Омега и Северния зъб едва се възпря да не изпразни стомаха си върху перата на огромната птица.
- Открили са го, докато се е снишавал в Северния зъб - обясни ѝ Борте, преди да я качи на седлото. Фалкан вече бе излетял към стръмния скат на върха. - Представял се за треньор на уивърни. Но един от истинските треньори го издал. Веднага щом го заловихме, кралица Елин нареди да те заведем. Имам предвид, щом заловихме чичо ти, не треньора.
Елида отговори само с кимване...
Върнън се намираше във Ферианската падина. Не в Морат при господаря си, а тук.
Гавриел и Фенрис ги чакаха, когато Аркас кацна в просторния вход към Северния зъб. Грубо изсечената скала зееше като отворена паст и смрадта, носеща се отвътре, накара корема ѝ да се преобърне отново. Смрад на гнило месо и нещо още по-лошо. Познатата валгска воня, но и противният мирис на омраза, жестокост и тесни, душни коридори.
Двамата елфи влязоха безмълвно с нея. Лоркан и Елин не се мяркаха никъде. Нито чичо ѝ.