Хюрем. Московската наложница
- Автор: Алтынйелеклиоглу Демет
- Серия: Великолепният век #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Летера
- ISBN: 978-954-516-988-5
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Хюрем. Московската наложница». Краткое содержание книги:
Тя не знаеше за сълзите, които Джафер проливаше от години по безнадеждната си любов, спотайвайки се зад вратата ѝ.
„Опичай си ума! — смъмри се Хюрем. — Ти си султанка, съпругата на владетеля на света султан Сюлейман. Майката на падишаха, който утре ще се възкачи на престола. Приляга ли ти това? Колко бързо забрави Фредерик. Отново ли искаш да изживееш същите болки и страхове? Да не би да искаш да изгориш прочистеното си от греха тяло с огъня на още по-сериозен грях?“
Семиха, забравила дворцовите правила, излезе тичешком от стаята на Хюрем и едва не се сблъска с Мерзука. Татарското момиче бе принудено да се отдръпне настрани, но не бе сигурно, че съпругата на Искендер паша го забеляза. За известно време гледа как жената се отдалечава като градоносен облак, а после влезе в стаята на своята спътница. Видя обърканото изражение на Хюрем и не се сдържа:
— Да не си посмяла! — каза Мерзука със строг тон, въпреки че не подобаваше на помощничка да говори така на господарката си. — Да не си посмяла да го сториш! Да не си сляпа? Не виждаш ли клопките, които залагат около теб?
Не след дълго — само след броени дни — Хюрем се сблъска с такава клопка в султанския хамам. Беше в четвъртия месец от бременността си. Както винаги, бе изгонила прислужничките и бе останала сама до курната. Мерзука и Сетарет калфа чакаха на студа господарката им да се изкъпе и да излезе.
Камъкът беше горещ. Курната от венециански мрамор, в която от златни кранчета шуртяха топла и студена вода, бе под прозореца от орнаментно стъкло. Отвън не можеше да се види вътрешността, но от определен ъгъл Хюрем можеше да наблюдава ненагледното синьо на Босфора и зелената покривка на отсрещните възвишения.
Пристъпвайки внимателно с дървените си налъми, за да не се подхлъзне, тя се намести до курната. Пещемалът стегнато обгръщаше по-наедрелия ѝ корем. На мраморната поличка отляво бяха оставени шербет и плодове за освежаване. А няколко стъпки по-нататък на малкия камък в центъра имаше сухи кърпи и пещемали за подсушаване след баня. Унесена от бълбукащия звук на студената вода, течаща от едното кранче, Хюрем тихичко подхвана песен. Докато поливаше главата си, загребвайки вода със златен тас, тя се усети, че вече изобщо не пее руски песни. А тъй като вече с никого не говореше на руски, единствената връзка, останала с майчиния ѝ език, бяха волжките народни песни. И сънищата ѝ. Тя сънуваше на руски.
Ах, волжки девойки, волжки девойки… — опита се да тананика прочувствена песен от миналото, но не се получи. Сякаш езикът и песните ѝ бяха обидени… В хамама се чуваше звукът от уда, на който свиреше една от помощничките отвън. Очите на Хюрем се напълниха със сълзи. Не можеше да пее на майчиния си език, но тази игрива мелодия я пленяваше.
От мислите ѝ я извади едно едва доловимо движение. Някакво мигновено потрепване. Сякаш нещо бе помръднало при хавлиите, оставени на мрамора в центъра. Хюрем отново погледна през дългите си мигли, от които капеше вода. Сега нямаше никакво движение. Реши, че ѝ се е сторило. Пък и какво можеше да мърда там? Беше от бременността. Привиждаше ѝ се.
Блажено изми червените си коси със сапун от извлечен в Айвалък специално за двореца зехтин, примесен с различни благоухания. Хюрем много харесваше това хлъзгаво докосване. След като добре се насапуниса, тя се обля с вода от тасовете. Спря, за да си поеме въздух. Взе си чепка грозде и започна да яде, докато гледаше Босфора.
По едно време, без да усети, очите ѝ отново се спряха върху мястото с кърпите. Не. Нямаше никакво движение.
Внезапно се случи нещо страшно. Измежду хавлиите нещо червено-жълто тупна на земята. Сви се на мястото, където падна, и после се опъна. Една малка глава се надигна. Вертикални жълти очи се огледаха наоколо. Раздвоен език провери въздуха. Извивайки се бавно, червено-жълтото нещо започна да се плъзга към мястото с плодовете, право към Хюрем. Змия! При това една от най-отровните, които Тачам Ноян ѝ бе показвал по полята.
Хюрем се вцепени. Не можа да реши какво да прави. Веднага стана и се качи върху мрамора, на който седеше. Чула тракането, змията се спря. Малката глава отново се изправи. Отвратителните жълти очи погледнаха в посоката, от която дойде шумът. Раздвоеният език изскочи навън, този път заплашително. Четири малки остри зъба в устата на змията се мярнаха за миг. У Хюрем се надигна безмълвен вик, стори ѝ се, че тя я видя. Змията сякаш я загледа, прецени движенията ѝ, после отново се отпусна на горещия влажен мрамор и продължи по пътя си.