— Кораби, чичо! Конвой от кораби! — извика племенникът на Невал Од’Ор извън палатката. Невал Од’Ор, бивш Главен пълномощник на Коун, се задави с глътката сдъвкани дървени въглища, които ползваше за мастило, докато опитваше да приведе сметководните си книги в ред. В пристъп на кашлица той стисна краищата на високата си маса.
— Кораби, чичо! — отново извика племенникът му.
Пълномощникът отпи от чаша, изплакна уста и плю на голата пръст.
Уви се по-плътно с наметките си.
— Чудесно. Още един флот, който ще ни ограби. Питам се дали ще ни вземат складираните репи?
Невал захлопна обгорения си сметководен тефтер, въздъхна и потърка врат със зачернените си ръце.
— Предполагам, че ще трябва да коленича и да пълзя живописно. Може би тя ще ми подхвърли медна монета. Питам се дали съм подобаващо облечен, та да приема една императрица?
Невал се заслуша с разтворени ръце. Мълчание. Той сведе глава.
— Простак.
Той предпазливо стъпи на влажната кална земя, отиде до навеса на входа и надзърна навън. Надолу, оттатък почернелите останки на изгорелия Коун, очукана флотилия кораби от всякакви размери и епохи изпълваше залива. Тя пристига сега. Все пак по-добре така, отколкото ако бе дошла преди наемниците. Имаха поне малка възможност да възстановят загубите си. Той подуши въздуха и се запита дали е останало нещо от днешния улов. Трябваше да прати другия си племенник за риба.
— Невал Од’Ор.
Той се стегна, а после бавно се обърна. Някакъв безличен човек в широка тъмна риза и панталони заемаше задния край на палатката. Невал склони брадичката си в поздрав и се затътри обратно към своята маса. Отчупи хапка от черен самун и я пусна в устата си.
— Ранат. Мина известно време. Сега Нокътят, нали? Пропуснал съм всички промени.
Свиване на рамене.
— Все си е същата игра.
Ранат приглади предницата на ризата си.
— Слушай, Невал. Тя е тук. Възнамерява да изтрие тази Лига и Гвардията от лицето на континента, но… — и той отвори ръце — … трябват й средствата, за да го извърши. Много средства.
Избухване на кикот. Невал разтвори широко ръце и посочи наоколо си.
— Получава всичко — дори и одеялото от гърба ми.
Ленивият поглед на Ранат не трепна.
— Хайде, хайде, Невал. Съгледвачите, които си поставил навсякъде, докладват и на нас. Гвардията е взела всичко движимо. Коне, волове, добичета, кози, каруци, коли, припаси, брашно, ориз, гърнета, дърво, въжета, гвоздеи. Всичко. Искам да кажа, всичко освен…
Той вдигна ръка, отвори я и показа златна монета.
— Освен парите.
Ранат запремята монетата от ръка в ръка, вторачен в Невал.
— Не са намерили хранилищата на търговските къщи, нали?
Той хвана монетата във въздуха и отвори ръка, за да покаже празната си длан.
— Знаеш ли, чудя се дали въобще са се усетили да питат за тях? Ето ти и ирония — благодушни наемници.
Заостреното връхче на езика на Невал се показа и овлажни устните му.
— Виж, Ранат. Хайде да не избързваме с това. Ние поддържаме императрицата, разбира се. Империята винаги е била нещо отлично за търговията. Но — той присви кокалестите си рамене под тънкото одеяло — ръцете ни са вързани, загубихме всичко. Знаеш го.
Ранат въздъхна. После вдигна поглед към покрива на палатката, докато търсеше думи.
— Невал… как да го кажа — а, да.
Той се усмихна и издигна ръце.
— Боят е без ръкавици и ето виж, ноктите са извадени.
— Чии?
Усмивката се втвърди.
— Внимателно, приятелю мой. На трона, да кажем. Твърдиш, че подкрепяте императрицата. Отлично. Нека съберем съдържанието на хранилищата на всичките търговски къщи като залог за споменатата подкрепа. Вие ще уведомите Управителното събрание на провинцията, че заповедите им са получени незабавно. Ние ще очакваме пълното набиране на всички военни части от провинция Коун като връщане на споменатия дълг. Разбрано?
Невал тежко седна на столчето си, отпусна ръка на почернялата си сметководна книга и кимна.
— Невал, както казвате вие, търговците — с теб е удоволствие да се работи.
![Завръщането на Пурпурната гвардия [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/6/8/zavrshchaneto-na-purpurnata-gvardiya-bg-download.jpg)
