Черното копие и сянката на Властелина [bg]

- Ще ни помогнете ли? Всички отказаха, Гандалф, всички до един, дори Великият Орлангур!

- Не се надявай прекалено много на мен – въздъхна магът. – Великия Манве Сулимо...

- Проклятие! – със сълзи в очите от яд извика хобитът. – Колко още ще слушам това! „Не се надявай прекалено много...“ Тук всичко скоро ще се превърне в прах! Войната вече започна! Олмер не го убихме -какво да правим сега? Кой ще оглави новия съюз на Хората и Елфите? Водите на пробудата самите едва се държат. Средното княжество обеща помощ – но това е Изтокът, а на Изтока аз не вярвам. Ти нали си Маяр, Гандалф, нали си от синовете на Твореца-Илуватар! Защо, в името на Светлата Варда Елберет, Силите на Света не склонят слуха си към нашите молби и стонове? Защо пожарът на войната се разпространява все по на шир и длъж? Говори Гандалф, не мълчи! Аз знам – ти някога обичаше роднините ми и нашата прекрасна, тиха и мирна страна. Но ако Олмер проникне път в Ериадор... Страшно ми е да си помисля, какво ще стане с Графството! Хайде де, говори, Гандалф!

Старият маг погледна хобита в лицето. Погледът му беше тежък, гъстите сиви вежди – страховито свити.

- Аз молих великия Манве да ме прати в Средната земя. И получих отказ. Проклетите Везни! Ти вече много знаеш за тях и трябва да разбереш. Хората трябва да се справят сами с новото пришествие на Мрака. Но знай – паднат ли Сивите Заливи...

- Чувал съм го! Ще се скъса връзката между Задмория и Средната земя!

- Ти си чул за това? Прекрасно! От Златния Дракон сигурно си чул, че разкъсването на тази връзка заплашва с преждевременен Дагор Дагорат. Падането на везните ще освободи исполинските Сили, здраво оковани при създаването на Земята от Илуватар.

Сега най-мъдрите Валари са потопени в тягостни размисли как да предотвратят катастрофата. Изкованите от нас вериги могат да не издържат удара на вълните на Хаоса, Моргот ще свали от себе си оковите... За това, което ще се случи тогава, е по-добре да не мислим.

- Защо тогава Валарите бавят помощта?

- Работата е там, отчаян мой полуръсте – тихо прозвуча отговорът на Гандалф, – че появяването на поне един воин от Благословената Земя на бреговете на Средната земя необратимо ще разруши Везните. Това вече стана известно със сигурност. А падането на Сивите заливи, колкото и ужасно да звучи за теб... това може да предизвика страшна беда – но може и да не, и по-скоро няма да предизвика. И затова, прости ми хобите... Не можем да направим нищо. Силите на Арда, както и елфите, са приковани към този Свят, те не могат да действат извън него. Съветът на Езелохар продължи четири дни, и беше решено само едно -да молим Еру Илуватар... Затова бъди смел, хобите! Вашите мечове са последната ни надежда! Нещастният Боромир! В какво страшно оръжие на Мрака се превърна негов далечен потомък! Ето ги отровните кълнове на черното влечение към Пръстена!... Успяхме да предупредим Корабостроителя! Той се готви да ви помогне. Арнор вече получи вести за ставащото -също от Корабостроителя! Дръжте се до идването на свежи сили! Войската на Олмер е огромна, това е безспорно, но затова пък самият той далеч не е Саурон!