Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
— Тогава защо не си ни прибрал досега?
— Изгодно ми беше да ви държа под наблюдение. Но както казах, сега са ми нужни някои неща. И като седя тук и си говоря с теб, ми е съвсем ясно, че и двамата знаем кой ще е наследникът на Праведника. А ако те убия, може би ще загубя години, докато открия кой е новият ръководител на Гилдията на крадците след теб.
Настъпи кратка тишина, после Джеймс продължи:
— Звучи иронично, но причината, поради която разбрах, че си се върнал в града преди няколко години, е, че ние твърде много си приличаме.
— Често съм си мислил за това — чу се другият глас, последван от дълга въздишка. — Мислиш, че сме роднини ли?
— Имам си теория — дойде отговорът, но не последваха подробности. — Просто направи услуга и на двама ни и дръж хората си изкъсо. По няколко дребни кражби, с умерена печалба, изнудване тук-там, контрабанда на някои стоки на пристанището, мамете все така и митническите служители. Дори мога да ви намеря известна работа, която ще гарантира на теб и на парцаливото ти братство, печалба — един вид комисиони, — но престъпната вълна трябва да спре веднага и убийствата да престанат на часа; ако трябва да почна война, ще я почна. Ясно ли е?
— Още не съм убеден, но ще помисля върху това.
Джеймс се разсмя и Ру усети, че това е горчив смях.
— Да си помислиш? Недей се мъчи много. Съгласяваш се веднага или излизаш с краката напред.
— Нямам голям избор, нали? — Гласът на другия мъж показваше, че се опитва да се владее, но без особен успех.
Ру се огледа. Разговорът беше продължил само няколко минути, но той имаше чувството, че са минали часове. На улицата нещата изглеждаха поразително нормално, макар той да знаеше, че отрядът на принца е на десетина метра от мястото, където бяха застанали той и дьо Лунвил.
— Трябва да разбереш, — продължи лорд Джеймс, — че като говоря за спокоен и процъфтяващ град, целта ми не е да осигуря печалби на шепа търговци и да утвърдя сериозна данъчна система за моите господари — сами по себе си това са желателни неща, но сега от сигурността на града зависят много неща и повече няма да ти обяснявам. Ще ти повторя още веднъж: ако трябва, ще те смажа. Стигнахме ли до разбирателство?
— Да. — В гласа на другия се долавяха гневни нотки, примесени е примирение.
— Тогава нека ти кажа и някои добри новини — чу се гласът на лорд Джеймс, придружен от шум на бутнат настрани стол. — Десет минути след като напусна, вратата на едно от твоите скривалища — това, което започва долу в мазето и води към канализацията — няма да бъде под наблюдение. Аз съм единственият, който знае за истинската ти роля в гилдията. Изчезни към новата си самоличност и след като се поуспокоиш и обмислиш нещата, както ти казах, ми прати съобщение. Ако ме разбираш, пусни слух за хората от улицата, че Мъдреца е избягал и Праведника се е върнал — обясни на Дневния си майстор, а и на Нощния, че това се прави, за да повярват властите, че са се отървали от теб. Ако не получа съобщение от теб до утре през нощта, ще знам, че или си предаден от собствените си хора, или не си приел предупреждението ми сериозно. И в двата случая е по-добре Шегаджиите да се подготвят за война.
Последва напрегната тишина. Накрая лорд Джеймс каза:
— Добре. Знам, че ако бях на твое място, за миг бих се поколебал дали да не посегна към камата, но предположих, че ще се откажеш от тази мисъл. Никога глупак не се е издигал до ръководното място сред Шегаджиите.
— Беше голямо изкушение.
— Нямаше да оцелееш, повярвай ми. Сега, както ти казах, имаш десет минути за бягство. Отиди в „При мамчето“ и си подготви новата самоличност; онези от моите агенти, които те познават по лице, нямат представа точно кой си. Знаят, че си търговец, когото държа да наблюдават. Някои дори си мислят, че може би си агент на Велики Кеш или на друг политически противник. Другите пък, които знаят славата ти и твоите изпълнения, нямат представа как изглеждаш. От дете обичам Шегаджиите и затова ти давам толкова аванти. Но знай, че винаги мога да те открия. И не се съмнявай и за минута, Лизли, в това какво мисля наистина за теб.
— Не се и съмнявам, Джими Ръчицата. Само едно нещо ми кажи.
— Какво?
— Истина ли са тия неща, които се приказват?
— Истина, но само половината, Лизли. — Херцогът се изсмя иронично. — Само половината. Бях по-добър крадец, отколкото си мислех, и наполовина толкова добър, отколкото се хвалех, но направих неща, които никой от Шегаджиите не е правил, и винаги съм работил сам.