Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
— А защо ти е къщата ми? — запитал на свой ред Халифа. — Май искаш да откраднеш неволницата ми!
— Не, напротив, ще купя и на двама ви нещо за хапване!
— Къщата ми е на тази и тази улица! — обяснил рибарят.
— Ама че работа! Аллах здраве да не ти дава, нещастнико! — викнал Ибн Кирнас и наредил на двама от робите си: — Идете с този човек при Мухсин сарафина и му кажете: „Мухсин, дай на Халифа хиляда динара!“ После бързо се връщайте!
Така и сторили. Дал му Мусхин хиляда динара, Халифа ги взел и заедно с робите се върнал в дюкяна на господаря им. Той вече седял на сиво муле, струващо хиляди динари, до него имало още едно също такова, оседлано и обяздено.
— Качвай се на мулето! — викнал Ибн Кирнас на Халифа.
Халифа седнал на мулето, но с лице назад, хванал го за опашката, викнал, а то скочило и го съборило. Присмели му се хората, а той се надигнал и си казал: „Що ми трябва да се качвам на такова голямо магаре!“
Ибн Кирнас го оставил на пазара, забързал при халифа, съобщил му за неволницата, после се върнал, взел я от дома на Халифа и я прибрал в къщата си. Върнал се Халифа сам у дома да си търси неволницата и що да види — хора се събрали пред къщата му и си говорят:
— Днес Халифа съвсем се е побъркал! Трябва да се види откъде има тази неволница!
— Той е просто полудял сводник! Сигурно я е намерил пияна на пътя и я отвел в къщата си, а сега се е скрил, защото знае какъв грях е сторил!
И докато разговаряли — ето ти го и самия Халифа.
— Какво ти е, нещастнико? — викнали му те. — Дойдоха тук някакви роби и взеха неволницата, която си откраднал! Търсиха и тебе, но те нямаше!
— Как така са ми взели неволницата? — ядосал се Халифа.
— Ако им паднеш — ще те претрепят! — казал някой.
Но Халифа сякаш не ги чул. Върнал се тичешком в дюкяна на Ибн Кирнас, видял го да излиза и му викнал:
— За бога, лоша работа си свършил! Ти ми отвлече вниманието, прати робите си и те взеха неволницата ми!
— Абе, откачен такъв! Ела тук и мълчи!
Въвел го той в прекрасния си дом. Халифа видял девойката в златно кресло, а около нея — десет неволници. Ибн Кирнас целунал земята пред нея, а тя го запитала:
— Какво направи с моя нов господар, който ме купи за всичко, което притежаваше?
— Дадох му хиляда динара! — отговорил той и й разказал историята на Халифа.
Девойката се засмяла и рекла:
— Не бъди придирчив към него, той е простичък човек! Ето за него още хиляда динара в дар от мене! И ще вземе от халифа толкова, че ще стане богат!
И докато разговаряли, дотичал пратеник на халифа да прибере Кут ал-Кулуб. Тя тръгнала заедно с Халифа. Влезли двамата при емира на правоверните. Той ги поздравил, разпитал девойката какво й се е случило с онзи, който я бил купил, и тя отговорила:
— Това е човек на име Халифа рибаря, ето го — стои пред вратата! Разказа ми, че имал сметки за оправяне с тебе от съдружието ви в рибарлъка!
Халифът направил знак на Халифа. Приближил се рибарят, целунал земята пред емира на правоверните и му пожелал вечна слава и благополучие. Халифът се засмял и запитал:
— Рибарю, ти наистина ли вчера прави съдружие с мене?
Разбрал Халифа смисъла на думите му, събрал смелост и рекъл:
— Кълна се в онзи, който ти е дал халифата, не знам за такова съдружие! Аз само те гледах и си говорихме!
Халифът се разпоредил да му дадат начаса петдесет хиляди динара в злато и разкошна дреха, обшита със злато, а също така муле и няколко роби. Станал Халифа богат и пребогат. Халифът се зарадвал на появата на неволницата си, но разбрал, че всичко това е работа на Зубейда! Огромен гняв го обхванал и той я изоставил за известно време — не влизал при нея и не преспивал с нея…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ СЕДЕМСТОТИН ШЕЙСЕТ И ДЕВЕТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че когато разбрала за гнева на халифа, Зубейда се разтревожила, руменото й лице пожълтяло и когато вече нямала сили да търпи, му пратила писмо, в което се извинявала за постъпката си. В него имало следните стихове: