Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
- Това е пълно безумие - каза Мат. - Той ни тласка към разгром. Къде е генералът, Тилий?
- Не мога да кажа, ваше височество, пратих хора да го потърсят, но досега няма никаква вест. Но имам донесения, че нашата страна е понесла голямо поражение на юг оттук. Две големи конни части на генерал Брин са пометени от шараите точно под хълмовете на границата. Били пратени там за подкрепление на марат-дамане по височините.
- Кръв и кървава пепел. - Мат премисли информацията. - Добре. Тилий, не можем да чакаме повече. Ето какво ще направим. Накарай знаменен генерал Макоти да поведе Второ знаме право към центъра. Трябва да заобиколи нашите бойци, които се сражават там, и да изтласка шараите. Ти взимаш Трето знаме и заобикаляш към десния фланг. Разкарай ония стрелци и всякакви козолюбци, които ти се изпречат на пътя. Аз ще взема Първо знаме към левия фланг и ще закърпя отбраната там. Действай, Тилий!
- Да, ваше височество. Но вие, разбира се, няма да се доближите толкова много до боя, нали?
- Разбира се, че ще се доближа! Хайде, действай, Тилий!
- Моля ви, ако ми позволите едно смирено предложение, ваше височество? Вие не сте защитен. Позволете ми поне да ви дам подходяща броня.
Мат помисли за миг и се съгласи, че предложението й е разумно. „Човек може да пострада там, при толкова много хвърчащи стрели и свистящи мечове.” Тилий повика един от старшите си офицери, който изглеждаше горе-долу колкото Мат на ръст, и го накара да си свали бронята, която беше изключително пъстра, със застъпващи се плочки, боядисани в лъскаво зелено, златно и червено, поръбени със сребро. Офицерът изглеждаше объркан, когато Мат в замяна му връчи палтото си и каза, че очаква да му се върне в края на деня в същото състояние. Мат навлече бронята, която покри гърдите му, гърба, ръцете и бедрата отпред и му се стори съвсем удобна. Но когато офицерът му подаде шлема си, Мат го пренебрегна, само намести шапката си с широката периферия и се обърна към Тилий.
- Ваше височество, още нещо. Марат-дамане…
- С ония преливащи ще се разправя лично - заяви Мат.
Тя го зяпна все едно е полудял. Кървава пепел, може би наистина беше.
- Ваше височество! - каза Тилий. - Императрицата… - Млъкна, щом видя изражението му. - Разрешете поне да пратим някоя дамане да ви брани.
- Мога чудесно да се оправя и сам, благодаря. Ония проклети жени само ще ми се пречкат. - Мат се ухили. - Готова ли си, Тилий? Много бих искал да приключим с това, преди да е дошло време за вечерната ми халба ейл.
В отговор Тилий се обърна и изрева:
- На конете!
Светлина, яки дробове имаше тая жена! При тази команда хиляди задници плеснаха на седлата и произведоха мляскащ звук, който отекна над легиона, и всички войници изправиха рамене, вперили очи напред. Едно нещо можеше да признае на сеанчанците - тренираха войниците си скапано добре.
Тилий изрева няколко заповеди, обърна се отново към Мат и каза:
- По ваша команда, ваше височество.
- _Лос каба’дрин!_ - извика Мат. Думи, които повечето събрани не разбраха, но инстинктивно усетиха, че означават „Конници, напред!”
Мат пришпори Пипс във водата на брода, вдигнал ашандарея над главата си, и чу как земята изтътна, щом Първо знаме стегна редици около него. Засвирилите сеанчански рогове отзад даваха зов за атака, всеки рог настроен малко по-различно от другия, и издаваха дразнещ ушите разногласен звук, който се чуваше много надалече. Напред войниците на Бялата кула се заозъртаха през рамо при шума и след няколкото секунди, които отне на Мат и сеанчанците, докато прехвърлят брода, започнаха да се хвърлят настрани от пътя им.
Много късо обръщане наляво и сеанчанците изведнъж се озоваха в гъмжилото на шарайската конница, която се беше врязала през редиците на пехотата на Егвийн. Бързината даде възможност на сеанчанския авангард да връхлети върху шараите; добре обучените им коне се вдигнаха на задните си крака и заудряха с предните по врага. Шараите и конете им започнаха да падат и много от тях бяха прегазени, докато сеанчанската конница продължаваше неумолимото си движение напред.
Шараите, изглежда, си разбираха от работата, но тези бяха тежка конница, тромави в обременяващата броня и снаряжени с дълги пики. Бяха съвършени за унищожаването на пехотинци с притиснати в стената гърбове, но в неизгодно положение срещу подвижна лека конница от толкова близо.
Първо знаме бе ударна част, която използваше разнообразно въоръжение, и бойците бяха обучени да действат в екипи. Хвърлените от първите ездачи копия полетяха с убийствена точност към забралата на шараите и изненадващо много улучиха през цепките и в лицата. Зад тях връхлетяха конници с двуръчни мечове с извити, остриета и оръжията им засякоха по уязвимите места, отделящи шлемовете от горната част на бронята, или посичаха точно под шията покритите с броня шарайски коне и сваляха ездачите им на земята. Други сеанчанци с дълги прътове с куки смъкваха шараи от седлата, докато партньорите им размахваха боздугани с шипове и изкривяваха бронята им толкова, че движенията им се оказваха силно ограничени. А щом шараите паднеха на земята и се опитваха с усилие да се вдигнат, върху тях скачаха „остриетата” - леко въоръжени сеанчанци, чиято работа беше да вдигнат забралата на падналите и да забият тясна кама в очите им. При тези обстоятелства пиките на шараите се оказаха безполезни - всъщност бяха пречка и много шараи загинаха преди да успеят да пуснат пиките си и да извадят мечове.