Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
Рошоне се беше държал така. И Садеас. Такава бе и тази жена. Тя не беше действително зла. Просто не я беше грижа.
Вероятно добре си подхождат с князчето, помисли си той, когато Йейк и Тефт дойдоха за вода. Моаш остана да се упражнява, съсредоточен върху стойките си.
— Не е зле — отбеляза Йейк и проследи погледа на Каладин.
— Не е зле в какво? — попита Каладин и опита да проумее какво ли вършеше жената.
— Външността ѝ не е зле, капитане — разсмя се Йейк. — Бурите да го отнесат! Понякога изглежда, че мислиш само за това кой е следващият да държи наряд.
Сил кимна разбиращо.
— Тя е светлоока — уточни Каладин.
— И? — попита Йейк и го тупна по рамото. — Една светлоока жена не може да бъде привлекателна?
— Не може. Точно така.
— Странен човек си ти, сър — обобщи Йейк.
Най-накрая Ивис нареди на Тефт и Йейк да престанат да се мотаят и да се връщат към упражненията. Тя обаче не повика Каладин. Той сякаш плашеше много от ардентите.
Йейк отърча обратно, но Тефт остана още малко, а после кимна към момичето, Шалан.
— Мислиш, че трябва да внимаваме с нея? Външна жена, за която знаем много малко, внезапно пристигнала, за да бъде годеница на Адолин. Определено може да бъде добър убиец.
— Преизподня — изтърси Каладин. — Трябваше да се досетя. Имаш набито око, Тефт.
Тефт скромно сви рамене, после затича обратно да се упражнява.
Беше взел жената за използвачка, но не можеше ли всъщност да бъде убиец? Каладин грабна учебния си меч и се отправи към нея. Подмина Ренарин, който учеше някои от стойките, упражнявани и от неговите хора.
Докато Каладин вървеше към Шалан, Адолин издрънча до него в Бронята си.
— Какво прави тя тук? — попита Каладин.
— Вероятно е дошла да ме гледа, докато се упражнявам — отвърна Адолин. — Обикновено трябва да ги изритвам.
— Тях?
— Момичетата, които искат да ме гледат, докато се упражнявам. Разбираш ли? Не бих имал нищо против, но ако го допуснем, ще задръстват мястото при всяко мое идване. Никой няма да може да се упражнява.
Каладин вдигна вежда.
— Какво? — попита го Адолин. — Ти, мостови, не оставяш ли жените да те гледат, докато се упражняваш? Тъмнооки женички без седем зъба, които ги е страх от банята…
Каладин извърна поглед от Адолин и устните му се изопнаха на черта. Следващия път, рече си той, ще оставя убиеца да го очисти.
Адолин се позасмя, нищо че смехът му секна неловко.
— Както и да е — продължи той. — Тя вероятно има по-основателна причина да бъде тук, като имам предвид отношенията ни. И все пак трябва да я изгоним. Не можем да даваме лош пример.
— Вие наистина ли позволявате това? — попита го Каладин. — Годеж за жена, която не сте виждали никога?
Адолин сви облечените си в Броня рамене.
— Винаги в началото нещата вървят толкова добре, а след това… рухват върху мен. Така и не мога да схвана къде бъркам. Рекох си, че ако има нещо по-сигурно… — Той се навъси, сякаш си припомни на кого говори, и се понесе по-бързо напред, та да избегне Каладин. Адолин доближи Шалан. Тя си мърмореше нещо и го подмина, без да го поглежда. Принцът вдигна ръка и отвори уста да заговори, но се обърна и я видя как се отдалечава през площадката. Бе вперила поглед в Нал, старши ардент на тренировъчната площадка. Шалан ѝ се поклони почтително. Адолин се намръщи, обърна се, затича подир Шалан и мина покрай Каладин, който му изхъмка.
— Дошла е Вас да гледа, разбирате ли — обади се капитанът. — Очевидно е съвършено омагьосана от Вас.
— Млъкни — изръмжа Адолин. Каладин хукна след Адолин и се озова до Шалан и Нал посред събеседването им.
— … изображенията на тези одежди са жалки, сестро Нал — твърдеше Шалан и подаваше на Нал подвързана с кожа папка. — Имаме нужда от нови рисунки. Въпреки че голяма част от времето ми ще бъде заето с водене на книжата на Сиятелния господар Себариал, бих искала да осъществя няколко собствени проучвания във времето, изкарано на Пустите равнини. С Вашата благословия, желала бих да се заема за работа.
— Дарбата Ви е достойна за възхита — отбеляза Нал, докато прелистваше страниците. — Изкуството ли е Вашето Призвание?
— Естествената история, сестро Нал, при все че рисуването също е от първостепенно значение за мен в това направление на науката.
— Както и трябва да бъде. — Жената-ардент отгърна следваща страница. — Имате моята благословия, скъпо дете. Кажете ми, кое светилище наричате свое?