Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
— Това е… предмет на известни притеснения от моя страна — отвърна Шалан и си взе обратно папката. — О! Адолин. Не те забелязах. В името на всичко свято, ти наистина си грамаден, когато носиш тази Броня, нали така?
— Позволявате ѝ да остане? — обърна се Адолин към Нал.
— Тя желае да замени кралските описания на Броните и Мечовете във военните лагери с нови рисунки — обясни Нал. — Изглежда разумно. Настоящото описание на Остриетата съдържа множество груби скици, ала малко подробни рисунки.
— Значи ще ти трябвам, за да позирам? — обърна се Адолин към Шалан.
— Всъщност рисунките на твоята Броня са доста пълни — отвърна Шалан, — благодарение на майка ти. Най-напред ще се съсредоточа върху Бронята и Остриетата на краля, които никой не се е сетил да нарисува подробно.
— Само стойте настрана от хората, които се упражняват, дете мое — посъветва я Нал, когато някой я повика. Тя се отдалечи.
— Виж сега — взе да ѝ обяснява Адолин. — Аз знам накъде целиш.
— Пет стъпки и шест пръста — отвърна Шалан. — Предполагам, че за съжаление това е най-многото, което мога да достигна.
— Пет стъпки… — Адолин се намръщи.
— Да — констатира Шалан, докато оглеждаше площадката. — Смятах, че съм достатъчно висока, после дойдох тук. Вие, алетите, наистина сте извънмерно високи, нали? По моя сметка всички тук са два пръста над средния ръст на ведените.
— Не, това не е… — Адолин се свъси. — Тук си, понеже искаш да ме гледаш как се фехтувам. Признай си го. Рисуването е предлог.
— Хмм. Някой има високо мнение за себе си. Смятам, че идва от кралското потекло. Като смешните шапки и наклонността към обезглавявания. Ах, а ето го и нашия капитан на гвардията. Ботушите ти пътуват към казармата по вестоносец.
Каладин се сепна, щом разбра, че тя говори на него.
— Вярно?
— Смених подметките — продължи Шалан. — Бяха ужасно неудобни.
— Бяха ми съвсем удобни!
— Тогава сигурно имаш камъни вместо крака.
Тя сведе поглед и шавна вежди.
— Я почакай — намеси се Адолин. — Носила си ботушите на мостовия? Как е станало това?
— Неудобно — отговори Шалан. — И с три чифта чорапи.
Тя потупа Адолин по ръката.
— Ако наистина искаш да те рисувам, Адолин, ще го направя. Не е нужно да се правиш на ревнив, въпреки че все още искам разходката, която ми обеща. О! Трябва да взема това. Извинете ме.
Тя се насочи към мястото, където Ренарин поемаше ударите на Захел, очевидно, за да свикне да изтърпява бой по Бронята. Зелената дреха и червената коса на Шалан стояха като ярки цветни мазки на площадката. Каладин я огледа и се запита доколко може да ѝ се има доверие. Вероятно не много.
— Непоносима жена — изръмжа Адолин. После погледна Каладин. — Престани да зяпаш задницата ѝ, мостови.
— Не я зяпам. А и Вас какво Ви засяга? Току-що казахте, че е непоносима.
— Да — отвърна Адолин и я погледна широко ухилен. — Тя въобще ме пренебрегна, нали така?
— Май да.
— Непоносима — повтори Адолин, при все че явно имаше предвид нещо съвсем различно. Усмивката му се разшири и той тръгна подире ѝ със създадената от Бронята лекота, тъй разминаваща се с видимата ѝ тежест.
Каладин поклати глава. Светлооките и техните игрички. Как се озова в такова положение, та трябваше да прекарва толкова време около тях? Върна се при кацата и отпи още веднъж. Скоро след това изхрущяването на учебния меч върху пясъка даде знак, че Моаш идва при него.
Моаш кимна с благодарност, щом Каладин му подаде черпака. Сега беше ред на Тефт и Йейк да се изправят срещу Меча.
— Тя те освободи? — попита Каладин и посочи наставника им.
Моаш сви рамене и отпи от водата:
— Не се дърпах.
Каладин му кимна разбиращо.
— Добра работа вършим тук — изрече Моаш. — Важна. След като ни обучи по твоя начин в пропастите, мислех си, че не ми е останало нищо за научаване. Това ми показва колко в действителност знам.
Каладин кимна и скръсти ръце. Адолин показваше на Ренарин няколко дуелни стойки, а Захел одобрително клатеше глава. Шалан бе приседнала да ги рисува. Не беше ли всичко това оправдание тя да се доближи, та да може да изчака удобното време и да забие нож в корема на Адолин?
Може би мислеше подозрително, но това беше неговата работа. И тъй, продължи да наблюдава Адолин, когато той се обърна и започна да се упражнява със Захел, за да даде на Ренарин представа как да ползва стойките.