Стъклените книги на крадците на сънища
- Автор: Далквист Гордон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Панева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Стъклените книги на крадците на сънища». Краткое содержание книги:
Трима невероятни, но въпреки това изключителни герои случайно са въвлечени в дяволските машинации на група, решила да пороби хиляди чрез дяволски „Процес“: Госпожица Темпъл е смела млада дама на букли, която иска само да разбере защо любимият й Роже се отказва от годежа им… Кардинал Чан е нает да убие човек, но след като го намира мъртъв, решава да разбере кой го е изпреварил и защо… А доктор Свенсон е придружител на един разпуснат принц, който се замесва с изключително неприятни хора… Приключение като никое друго в тайнствен град, в който са били малцина и в което участват героиня и двама герои, които никога няма да забравите.
С тези агенти и с предостатъчно пари плановете на Вандаариф напредваха безпроблемно; използваха Института, за да откриват депозитите, Крабе — за да се пазари за земята с Конрад, който играеше като агент на обеднелите собственици аристократи. Но изведнъж Свенсон видя, че има и друго, защото вместо за злато Конрад продаваше земята за контрабандни оръжия, доставяни от Франсис Сонк. Братът на херцога събираше арсенал, за да поеме контрола над Карл-Хорст, след като той наследи трона. Свенсон се усмихна на тази ирония. Без Конрад да знае, Кликата го бе използвала, като му бе позволила да си внесе тайна армия, която, когато те започнеха да управляват чрез невръстния син на принца, който скоро щеше да се появи на бял свят (и по необходимост уредяха смъртта на Конрад), щяха да използват сами, за да защитават инвестициите си, тъй като вкарването на чужди войски би довело до въстание. Точно с такива стратагеми бе известен Вандаариф. И между всички тези хора се движеха графът и графинята. Защото Свенсон виждаше нещо, което Вандаариф не бе видял: че колкото и да си представяше финансистът, че е автор на схемата, той беше само неин двигател. Докторът не се съмняваше, че именно графът и графинята са я задвижили от самото начало и са манипулирали Вандаариф. Точният момент, в който се бяха обединили с останалите — дали бяха били в съюз преди това, или бе станало, след като Вандаариф ги бе наел, — не беше ясен, но Свенсон веднага разбра защо всички се бяха наговорили да се обърнат срещу благодетеля си. Неконтролиран, Вандаариф можеше да определя печалбите на всички… ако бе в плен, цялото му богатство беше на тяхно разположение.
Свенсон не разбираше много неща — Вайланд все още не се споменаваше, нито как точно Кликата бе успяла да победи Вандаариф, който бе съвсем на себе си в нощта на приема по случай годежа. Възможно ли беше това да е причината за убийството на Трапинг? Да е заплашил да разкрие на Вандаариф плановете на графа за Лидия? Но не, какво значение имаха чувствата на Вандаариф, като така и така щяха да го превърнат в свой роб? Или Трапинг бе открил нещо друго — нещо, което издаваше, че някой от членовете на Кликата е против останалите? Но кой? И каква беше тайната им?
Главата на Свенсон бе препълнена с твърде много имена, дати и хора. С Мекленбург се бе случило толкова много, а той изобщо не беше забелязал. Корените на конспирацията бяха прониквали все по-дълбоко, та Кликата да се сдобие с имоти и влияние. Имаше пожари, изнудване, заплахи, дори убийство… дори… от колко време продължаваше това? Сякаш от години… Той четеше за експериментите „полезни както с научна, така и с практическа цел“, при които в регионите, където собствениците не искали да продават, били внесени зарази.
Кръвта му изстина. Пред очите му бяха думите „кървава треска“. Корина… възможно ли бе тези хора да я бяха убили… да бяха убили стотици, хиляди… да бяха заразили братовчедка му… за да свалят цената на земята!
Чу стъпки пред вратата, бързо натъпка страниците в чантата и духна свещта. Ослуша се — още стъпки. Говореше ли някой? Музика? Само да знаеше къде точно се намира! Изсумтя — само да имаше заредено оръжие, само да не беше толкова изтощен — по същия начин можеше да си пожелае и крила!
Тръсна глава. Да прекара толкова време в ропот и негодувание срещу жестоката съдба и безсърдечния свят, а сега да открие, че всичкото това зло се дължи на преднамерени човешки действия. Затисна устата си с ръка, за да заглуши риданието си.
Избърса очи и издиша треперливо. Не можеше да го понесе. Не и тук, в килера. Развърза веригата, отвори вратата и излезе в коридора, преди нервите му да го предадат. Навсякъде — виждаха се от двете страни през отворените арки — беше пълно с гости, маскирани, с наметала. Той срещна погледите на един мъж с наметало и една жена и им се усмихна с лек поклон. Те отвърнаха на поклона, на лицата им се четеше смее от учтивост и ужас от външния му вид. Докторът се възползва от стресването им и ги привика с пръст, като им се усмихна съзаклятнически. Мъжът пристъпи напред, а жената изостана.