Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
Очаквам да се срещнем с нея скоро пак и от няколко дни дори се надявам да я видя тук. Винаги ще й бъда най-добра приятелка заради вас. Драги мистър Кленъм, вие сигурно отдавате малко значение на това, че сте ми били приятел, когато нямах друг такъв (не че и сега имам, защото не съм си намерила нови приятели), но аз много ценя това и никога не мога да го забравя.
Много бих желала да разбера (но най-добре е никой да не ми пише) как върви търговията на мистър и мисис Плорниш, която милият ми баща им откупи, дали старият Ненди живее при тях, щастлив ли е с двете си внучета и пак ли си пее старите песни. Едва мога да си сдържа сълзите, като си помисля за бедната Меги и колко самотна трябва да се е чувствувала отначало без своята майчица, колкото и мили да са били всички към нея. Бъдете така добри, отидете да я поздравите и да й кажете, под най-строга тайна, че и аз не съм тъгувала по-малко от нея за нашата раздяла. И, моля, кажете на всички, че всеки ден мисля за тях и сърцето ми им остава вярно навсякъде. О, ако само знаехте колко е вярно, бихте ме почти съжалили, че съм така надалече и така важна!
Сигурно ще се зарадвате, като чуете, че баща ми е в добро здраве, че всичките тези промени му се отразяват много добре и съвсем не е такъв, какъвто беше, когато го посещавахте. Струва ми се, че има известна промяна у чичо ми, макар че той никога не се оплакваше преди и никога не се радва сега. Фани е много грациозна, жива и умна. За нея е естествено да бъде лейди и тя се приспособи към новата ни съдба с чудна лекота.
Това ми напомня, че на мене не ми се удава да се приспособя и надали някога ще ми се удаде. Виждам го. Мисис Дженеръл е винаги с нас и ние говорим френски, говорим и италиански, и тя се мъчи да ни шлифова в много отношения. Като казвам, че говорим френски и италиански, то значи, че те говорят. Що се отнася до мене, аз не съм схватлива и едва ли съм научила нещо. Започна ли да кроя планове и да размишлявам, и да се старая, всичките ми мисли и кроежи и старания се връщат към миналото и аз пак ставам загрижена за дневните разходи и за работата ми, и за милия ми баща, докато изведнъж се стресна и си спомня, че вече нямам такива грижи, но и това само по себе си ми е така ново и невероятно, че пак отвлича мислите ми. Това смея да доверя само на вас.
Същото е и с всичките тези нови страни и чудни гледки. Много са красиви и много им се удивлявам, но не съм достатъчно съсредоточена, не съм достатъчно опознала себе си — ако можете да разберете добре какво искам да кажа, — за да извлека от тях цялото удоволствие, което бих могла. Всичко, което бях видяла преди, се преплита така странно с настоящето. Например, когато бяхме всред планините, често ми се струваше (не зная дали да кажа тази безсмислица дори пред вас, мистър Кленъм?), като че ли Маршалси е зад онази там скала или че стаята на мисис Кленъм, където съм работила толкова дни и където ви видях за пръв път, е току зад онзи сняг! Спомняте ли си онази нощ, когато дойдох с Меги у вас в Ковънт Гардън? Колко пъти ми се струваше, че виждам тази стая от прозореца на каретата да ни придружава в тъмнината на цели мили разстояние. Онази нощ нас ни заключиха навън и ние седяхме край желязната порта и се разхождахме из улиците до сутринта. Аз често гледам звездите от балкона на същата тази стая и си мисля, че пак съм на улицата, заключена отвън с Меги. Също и с други, които оставих в Англия.
Когато се разхождам тук в гондола, изведнъж се улавям, че се заглеждам в другите гондоли, като че ли се надявам да видя познатите лица. Страшно ще се зарадвам да ги видя, но не мисля, че ще се изненадам много отначало. Когато се отдам на мечтите си, струва ми се, че те са навсякъде около мене и аз почти очаквам да зърна скъпите им лица по мостовете и кейовете.
И още една моя грижа ще ви се види странна. Тя би се видяла странна на всеки друг освен мене, на дори и на мене самата: аз често изпитвам старото тъжно чувство на съжаление към него… няма нужда да пиша името му. Променен, какъвто е, и неописуемо щастлив и благодарен, както винаги ще го помня, старото състрадание ме завладява така силно, че ми се иска да се хвърля на врата му, да му кажа колко го обичам и да се изплача на гърдите му. След това ще ми е драго и ще съм горда и щастлива. Зная обаче, че не бива да го правя, че няма да му стане приятно, че Фани ще се разядоса, че мисис Дженеръл ще се смае, и затова се отказвам. И все пак, като постъпвам така, аз се боря с чувството, че се отчуждавам от него и че всред всичките слуги и придружители той е изоставен и се нуждае от мене.