Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
— Ако на Островите са останали оцелели, тя надали ще може да им признае ролята си в тази история, нали? А ако оцелели няма… с кого изобщо може да говори?
— Действително — измърмори Страгос.
— Ала ако ние двамата не се върнем скоро, „Орхидеята“ ще отплава в открито море и вие ще загубите единствения си шанс да я използвате — обясни Джийн.
— И ще съм пропилял „Вестоносецът“, отровил реномето си и понасял обидната ви компания за едното нищо. Да, Танен, добре осъзнавам всички страни на онова, което ти несъмнено си убеден, че е страшно хитър аргумент.
— Противоотровата ни тогава?
— Още не сте си заслужили окончателното излекуване. Но последиците ще бъдат отложени за още време.
Страгос посочи един от Очите, който се поклони и излезе от стаята. Малко по-късно той се върна и задържа вратата, за да влязат двама души. Първият беше личният алхимик на Страгос, понесъл сребърен поднос с похлупак. Втората беше Мерейн.
— Нашите два пламтящи огъня наистина са се върнали — рече тя. Беше облечена в рокля с дълги ръкави, която подхождаше на морскозелените части на наметалото на Страгос, а тънкият й кръст бе подчертан от стегнат златоткан шарф. В косата й бе вплетен венец от червени и сини рози.
— Коста и Де Фера спечелиха още една временна глътка живот, мила моя. — Той протегна ръце, тя отиде при него и го хвана за лакътя с лек, дружелюбен маниер по-скоро на придружителка, отколкото на любовница.
— Така ли?
— Ще ти разкажа, когато се върнем в градината.
— Да не празнуваш феста Йоно, Страгос? Никога не си ми правил впечатление на гуляйджия.
— Заради офицерите ми — отвърна Страгос. — Ако им организирам приеми, Приори пускат мълвата, че съм разпуснат. Ако нищо не правя, шушнат, че съм скръндза и нямам сърце. Но въпреки това офицерите ми страдат много повече в обществото, където нямат частни функции, от които да изключват завистливите си съперници. Така поне си използвам градината, ако не друго.
— Отново плача за вашите тегоби — рече Локи. — Принуден от жестоките обстоятелства да организира градински гуляи.
Страгос се подсмихна тънко и махна на алхимика си. Мъжът махна капака на сребърния поднос и разкри два заскрежени кристални бокала, пълни с познатата бледокехлибарена течност.
— Тази вечер ще изпиете противоотровата си с крушов сайдер — рече Архонтът. — Заради едно време.
— Какъв си шегобиец, копеле дърто. — Локи подаде единия бокал на Джийн, пресуши своя на няколко глътки и го подхвърли във въздуха.
— О, небеса! Изпуснах го.
Кристалният бокал, вместо да се пръсне, се удари със силно дрънчене в каменния под, отскочи и се търколи в един ъгъл, напълно невредим.
— Малък подарък от Майсторите алхимици. — Страгос като че страшно се развесели. — Не може да се мери с елдерглас, но е тъкмо онова, което да откаже на гостите грубияни дребните им удовлетворения.
Джийн допи сайдера си и остави чашата си на подноса на плешивия. Един от Очите донесе другата чаша и когато отново ги покриха със сребърния капак, Страгос отпрати алхимика с махване на ръката.
— Аз… хъм… — рече Локи, но човекът вече беше излязъл.
— За тази вечер приключихме — рече Страгос. — Ние с Мерейн трябва да се върнем на празненството. Коста и Де Фера, предстои ви най-важната част от вашата задача. Угодете ми… и може и да ви се отплатя за усилията.
Страгос поведе Мерейн към вратата и се обърна само за да нареди на един от своите Очи:
— Заключи ги тук за десет минути. След това ги отведи обратно до лодката. Върни им оръжията и се погрижи да потеглят. Бързо!
— Аз… ама… проклятие! — изфуча Локи, когато вратата се затръшна след двамата Очи.
— Противоотровата — рече Джийн. — Сега единствено тя има значение. Противоотровата.
— Сигурно. — Локи облегна глава на каменната стена на стаята. — Богове, надявам се посещението ни при Рекин да мине по-гладко от това.
11
— Служебен вход, копеле невежо!
Биячът на Кулата на греха се показа отникъде, метна Локи на коляно, изкара му въздуха с един жесток удар и го запокити на чакъла в осветения с фенери заден двор на кулата. Локи не беше и стъпнал вътре — просто вървеше към вратата, след като не забеляза никого, когото лесно би подкупил, за да му уреди аудиенция със Селендри…
— Ох! — изпъшка той, когато се запозна със земята.