Кралство на пепелта
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #7
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722755
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралство на пепелта». Краткое содержание книги:
Живяла някога в земя отдавна изпепелена една принцеса млада, готова за кралството си да умре...
Елин се е заклела да спаси народа си – но това ще ? струва скъпо. Заключена в железен ковчег от кралицата на елфите, тя трябва да впрегне цялата си воля, за да понесе месеците мъчения. Елин осъзнава, че ако Майев я пречупи, всички, които обича, ще бъдат обречени. Но решимостта ? започва да я напуска с всеки изминал ден…
Последната битка е започнала…
Нишките на съдбата се преплитат за сетен път в битката за спасението на Ерилея. Някои връзки ще се заздравят, докато други ще бъдат прекъснати. Врагове и приятели застават рамо до рамо във финалната битка за съдбата на един континент и обещанието за един по-добър свят.
Елида взе със стабилна ръка тънкия нож и го подаде на Ирен.
- Болката ще го свести ли? - попита я, докато Ирен оглеждаше внимателно загноилата рана, достатъчно отблъскваща да преобърне всеки по-слаб стомах.
- Приспах го дълбоко с магията си. - Ирен приближи ножа до раната. - Ще остане в безсъзнание, докато не го събудя.
Елида, за щастие, не повърна, когато Ирен се зае да чисти раната, премахвайки с ножа мъртвата, инфектирана тъкан.
- Няма признаци за отравяне на кръвта, слава на боговете! - обяви Ирен, докато покриваше парчето плат до мъжа с късчета отстранена гнила плът. - Но за всеки случай трябва да му даваме прочистваща отвара.
- Не можеш ли просто да го прочистиш с магията си?
Елида запрати мръсния парцал в близкото кошче за боклук и разстла нов.
- Мога и ще го направя - каза Ирен, мъчейки се да не повърне от миризмата на гнило, наслоила се в ноздрите ѝ, - но не знам дали ще е достатъчно, ако инфекцията реши да се прояви.
- Говориш за болестите като за живи същества.
- Донякъде са - потвърди Ирен. - Имат си свои тайни и приумици. Понякога се налага да ги надхитриш, както с всеки друг враг.
Тя взе фенера с огледални стени от пода до леглото и нагласи огледалата му така, че да осветят инфектираното място. Като се увери, че е изчистила загнилата плът, остави фенера и ножа.
- Не беше толкова зле, колкото очаквах - отбеляза накрая и протегна ръце над кървавата рана.
Топлина и светлина се надигнаха в нея като спомен за лятото насред мразовития планински проход и когато ръцете ѝ засияха, магията ѝ я поведе из тялото на мъжа. Понесе се през вени, сухожилия и кости, възстановявайки увредените места, заслуша се в болките и треската, изгаряща войника. И ги облекчи. Разсея ги.
Когато приключи, Ирен вече се бе задъхала, но дишането на мъжа започваше да се успокоява. Потта по челото му бе изсъхнала.
- Изумително - прошепна Елида, вперила смаян поглед в гладката кожа по крака на воина, където доскоро се бе намирала отворената рана.
Ирен просто обърна глава настрани и повърна в кошчето за боклук.
Елида скочи на крака.
Но Ирен разпери ръка и избърса устата си с другата.
- Колкото и да ми е приятно, че скоро ще ставам майка, изживяванията от първите няколко месеца... не са особено хубави.
Елида докуцука до каната с вода и ѝ наля в чаша.
- Заповядай. Искаш ли нещо друго? Не можеш ли... не можеш ли да облекчиш собственото си гадене? Някой друг ли трябва да го стори?
Ирен отпи глътка вода, отмивайки горчивия вкус на жлъчка от устата си.
- Повръщането е белег, че детето се развива. - Тя долепи ръка до корема си. - Не може да бъде премахнато. Някоя лечителка трябва да стои денонощно до мен, за да се бори с гаденето ми.
- Толкова ли е тежко? - свъси вежди Елида.
- Моментът е крайно неподходящ, знам - въздъхна Ирен. - Най-много помага джинджифилът. А предпочитам да го пазя за стомасите на войниците ни. Ментата също е ефективна. - Тя махна към чантата си. - Там има сушени листа. Залей няколко с гореща вода и това ще ми е достатъчно.
Върху малкия мангал отзад имаше чайник с вряла вода, която използваха за дезинфекциране на инструментите, а не за чай.
Елида веднага се спусна към него и Ирен я погледа мълчаливо как приготвя отварата.
- Нали знаеш, че мога да излекувам крака ти?
Елида застина с протегната към чайника ръка.
- Наистина?
Ирен изчака момичето да ѝ поднесе ментовия чай, сетне кимна към ботушите му.
- Ще ми го покажеш ли?
Елида се поколеба, но все пак седна до Ирен и изу единия си ботуш и чорапа под него.
Ирен огледа белега, усуканата кост. Елида ѝ беше разказала още преди дни как е получила травмата.
- И ти си имала късмет, че раната не се е инфектирала.
Ирен опита чая, реши, че още е твърде горещ, и го сложи настрана. После потупа с длан скута си. Елида се подчини и вдигна крака си върху бедрото ѝ. Ирен заопипва предпазливо белезите и накриво зарасналите кости - и с пръсти, и с магията си.
Жестокостта, която Елида бе преживяла, я остави без дъх. Стисна зъби, като си представи колко млада е била, колко непоносима болка е изтърпяла, още повече че собственият ѝ чичо ѝ я бе причинил...
- Какво има? - пророни Елида.
- Нищо. Освен онова, което вече знаеш.
Каква безпощадност. Ужасяваща, непростима безпощадност.
Ирен прибра магията си, но не вдигна ръце от глезена на Елида.
- Тази травма ще отнеме седмици работа, а в сегашните условия май и двете не можем да се заемем с нея. - Елида кимна. - Но ако оцелеем във войната, ще ти помогна. Стига да искаш.