Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

Резбованият наличник се обърна към Сторо, който му даде знак с ръка да действа, ако иска. Рел пристъпи напред и огледа устройството. Фурията хвърли поглед към Копринения — струваше й се, че се случват повече работи, отколкото им съобщава магът. А сега Копринения бе по-въодушевен, отколкото през цялата вечер — докато гледаше дженабакъзкия мечоносец, очите му светеха, а ръцете бяха свити в юмруци от двете му страни. Фурията забеляза и че тримата братя изглеждат еднакво вкиснати, почти притеснени. Това й вдъхна някаква странна увереност.

Рел здраво хвана дръжките, опря обутия си в ботуш крак на стената на кладенеца и дръпна. При първия опит не стана нищо. Слънчевия изсумтя. Рел хвана отново и сви гръб. Отново дръпна. Скърцането на желязото по камъка прониза ушите на Фурията — тя потрепери и ги запуши. Мъничко по мъничко остриетата простъргваха към Рел. Зловещо тракане се носеше нагоре и надолу по дължината на веригата. Най-накрая камъкът се разтроши с трясък и върховете на мечовете се измъкнаха. Рел полетя напред и само бързите ръце на Сторо и Джалор върху хълбоците му го спасиха. Той се изправи с мечовете в ръце — остриетата им бяха незасегнати. Грамадната верига — всяко звено бе колкото детска глава — се спускаше с дрънчене и тропот. Фурията усети как движението на нещо далечно разтърсва земята под краката й. Около тях се посипа прах. Тя я изтупа от косата и раменете си.

— Готово — изговори Копринения в мрака. — Ще трябва да копае дълго, но това няма да го спре.

Никой не се обади. В залата бе тихо с изключение на далечния грохот. Сторо прекара ръка по брадясалите си бузи.

— Хайде да си вървим. Нямало ни е достатъчно дълго време.

— Хайде — измърмори Слънчевия и плюна в кладенеца.

Докато си излизаха, Рел се възхищаваше на остриетата в ръцете си.

— Трябва да ги използваш — каза Копринения. — Смятам, че ще ти се сторят… — Гласът му постепенно се загуби.

— Какво е това? — обърна се Фурията към мага.

Копринения вдигна бледата си ръка за тишина. Фурията слушаше напрегната. Нещо… звуци зад тях, откъм кладенеца. Думи? Космите на врата и ръцете й настръхнаха, когато разпозна звуците на пресипнало изръмжан талийски, изкривени, но разбираеми, отекващи нагоре по изкопа на кладенеца: