Драконите на сломеното слънце [bg]

Силван я последва. Не можеше да я изостави.

— Ранена ли си? Да изпратя ли да повикат лечителите?

Тя поклати глава. Не беше обелила и дума — нито на него, нито на когото и да било. Отказа и когато й предложи храна или вода.

Младежът стоеше на входа на затворническата палатка, чувствайки се безпомощен и глупав в царствената си броня. В пълна противоположност, макар и окървавена и окована, тя оставаше напълно спокойна и хладнокръвна. Беше седнала с кръстосани крака върху одеялото и се взираше невиждащо в тъмнината. Силван напусна палатката със смущаващото усещане, че не тя, а той е бил взет в плен.

— Къде е Глокъс? — попита. — Искаше да я разпита.

Ала никой не знаеше къде е съветникът. Не го бяха виждали още от началото на битката.

— Уведомете ме, когато се появи — заповяда младежът и се прибра в собствената си палатка, за да свали бронята.

Този път, додето оръженосецът му разкопчаваше безбройните каишки и сваляше парче по парче бронята от него, Силван остана безмълвен и неподвижен.

— Поздравления, братовчеде! — каза Кайрин, докато се навеждаше, за да влезе в палатката. — Вече си герой! В края на краищата, няма да става нужда да пиша песента за теб. Народът вече я пее! — Зачака смеха в отговор на шегата си, но когато не получи такъв, огледа внимателно младия крал. — Братовчеде? Какво има? Не изглеждаш добре. Ранен ли си?

— Видя ли я, Кайрин? — попита Силван. — Махай се! — извика раздразнено на оръженосеца. — Вън. Мога да довърша и сам.

Елфът се поклони и излезе. Кралят се отпусна на походното легло. Единият от ботушите му все още не беше свален.

— Дали съм видял затворничката? Едва я зърнах — каза Кайрин. — Защо?

— Какво мислиш за нея?

— Тя е първото човешко същество, което виждам, и трябва да призная, че не ми се стори чак толкова грозна, колкото очаквах. И все пак я намирам за изключително странна. Омайваща. Обезпокоително свръхестествена. — Той се намръщи. — И да не би да има някакъв обичай сред човеците, който задължава жените да си бръснат главите?

— Какво? О, не. Може да е нещо, свързано с Рицарите на Нерака. — Младежът стоеше с ботуш в ръка, взираше се в мрака и виждаше очите с цвят на кехлибар. — Стори ми се красива. Най-красивата жена, която някога съм виждал.

Кайрин седна до братовчед си.

— Силван, тя е наш враг. Тя е причината стотици от нашите да лежат мъртви или умиращи по пропитата с кръвта им земя.

— Зная. Зная! — извика краля и се изправи. Той хвърли ботуша си в единия ъгъл. После отново седна и раздразнено се зае с другия. — Не пожела да ми каже и дума. Не пожела да ми каже името си. Просто ме гледаше с онези свои странни очи.

— Ваше величество — един офицер се появи на входа на палатката. — Генерал Конал поиска да ви предадем новините. Спечелихме. Победата е наша.