![Златният бряг [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/7/9/zlatniyat-bryag-bg-download.jpg)
Златният бряг [bg]
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Сатър #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Николова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Златният бряг [bg]». Краткое содержание книги:
Беше се смрачило, когато тръгнахме обратно за Манхатън. Ню Йорк наистина е град с етническо разнообразие, но аз нямам кой знае какви възможности или желание да се срещам с тези етнически групи. Въпреки това трябва да призная, че бях заинтригуван от италианската субкултура, в която успях да надзърна този ден. Това беше един свят, който изглеждаше едновременно и жив, и умиращ, и докато пътувахме към Манхатън, казах на Белароса:
— Мислех, че всички тези италиански неща са останали в миналото.
Той, изглежда, разбра какво имам предвид и отвърна:
— В миналото са. В миналото беше, когато моят старец ме вземаше със себе си и отивахме при приятелите му на вино и приказка. Това винаги е в миналото.
Старите имигрантски култури, размишлявах аз, все още оказват силно влияние върху своите хора и върху американското общество. Но те наистина губеха самобитността си, ставайки хомогенни, и по ирония на съдбата губеха силата си, запълвайки вакуума, създаден от т.нар. упадък на англосаксонските протестанти. Но по-важното беше, че макар все още в сянка, някъде по крайните квартали бяха новите имигранти, бъдещето, за което нито Франк Белароса, нито аз знаехме нещо или искахме да мислим.
Докато колата наближаваше небостъргачите на Манхатън, Белароса ме попита:
— Добре ли прекара днес?
— Интересно ми беше.
— Аха. Понякога имам нужда просто да изляза и да видя тези хора. Разбираш ли? Да видя, че всеки си е все още на мястото. Бях започнал да губя връзката, малко се бях изолирал в Алхамбра. Не се прави така. Трябва да излизаш между хората и ако някой иска да те гръмне, тогава поне ще бъдеш на улицата, а не заврян някъде, да чакаш да те притиснат до стената. Разбираш ли?
— Да, разбирам. Но имаш ли нужда от адвокат до себе си, докато предизвикваш съдбата?
— Не. Имам нужда от приятел.
Веднага бях готов с няколко саркастични отговора, но не казах нищо, което каза всичко.
— Ще те направя почетен италианец като Джак Уейнстейн — добави той. — Искаш ли?
— Разбира се, стига това да не ме направи почетна мишена.
Той се разсмя, но ми се стори, че темата за убийството му не му е чак толкова смешна. Въпреки това обаче каза:
— Говорих с някои хора. Няма за какво да се притесняваш. Все още си цивилен гражданин.
Страхотна новина. А аз вярвах на тези хора, нали? Но поне може би всички те членуваха в стрелковия клуб и бяха добри стрелци. Много се надявах да е така.
31.
Върнахме се в хотел „Плаза“. Белароса освободи Вини и Лени за през нощта и двамата с Франк си поръчахме вечеря в апартамента.
Докато се хранехме на масата в трапезарията, водехме незначителен разговор, предимно за зеленчуци и недвижими имоти. Аз нарязах пържолата си и докато правех това, се питах колко ли интересно щеше да се обърне животът ми, ако забиех сега този нож в сърцето на Белароса.
Той като че ли прочете мислите ми, защото каза:
— Сега вероятно си мислиш, господин адвокат, че животът ти се съсипва и че аз съм ти го съсипал. Грешиш. Ти сам си се съсипал и си го направил много преди да ме срещнеш.
— Може би. Но ти не си част от решението.
— Разбира се, че съм. Аз ти помогнах да се отървеш от всички глупости в живота си. И сега трябва да продължиш нататък.
— Благодаря.
— Аха. Ти си мислиш, че съм просто един тъп олизник. Пак грешиш.
Този човек започваше малко да ме дразни.
— Глупаците смятат, че си глупак — казах аз. — Аз те познавам по-добре.
Той се усмихна.
— Аха. Това е стар италиански трик. Клавдий го е правил, за да спаси живота си, преди да стане император. Имам един колега в бизнеса, горе в Бронкс — ти го познаваш, той се прави на глупак от десет години, защото ченгетата са му вдигнали мерника. Разбираш ли? Но Ферагамо наистина е глупак и смята, че аз съм глупак и затова всеки път го изненадвам, но той е твърде глупав, за да го разбере. — Той се разсмя.
Върнахме се към пържолите и не проговорихме до кафето, когато той ме попита:
— Случвало ли ти се е да се правиш на глупак?
— Понякога.
— Искам да кажа, когато например знаеш нещо, но се правиш, че не го знаеш. И не се издаваш, докато не му дойде времето. Не се горещиш, за да не пострадаш. Изчакваш.