Гравитационна дъга [bg]

— Слушай, Емил, щом като разполагаш със същите документи и те са толкова добри, защо не отидеш ти?

— Това не е по моята специалност. Аз се занимавам изключително със сделки. Само от време на време по някое шишенце с киселина и то просто така само си давам вид, колкото за пред хората. Пиратстването е за Ракетчиците.

— Бодайн тогава.

— Той вече е на път, връща се в Куксхафен. Представа нямаш колко ще бъде огорчен, когато се върне следващата седмица и разбере, че не кой да е, а именно Ракетчикът е проявил такова малодушие.

— Ох. — Неприятно. Известно време Слотроп гледа втренчено картата, после опитва да я запомни. Стенейки нахлузва ботушите. Увива шлема в плаща и двамата, мошеник и измамен, тръгват през американския сектор.

Перести облаци с формата на конски опашки изпълват от край до край цялото синьо небе, но тук долу берлинският въздух е утихнал и неподвижен, с аромата на смърт неизбежна. Хиляди трупове паднали още през пролетта и досега лежат под тези планини от отломки, жълти планини, червени и жълти и белезникави.

Къде е градът, който Слотроп преди често бе виждал в кинопрегледите и в списание „Нешънъл Джиографик“. Забежките на Новата Германска Архитектура клонят не само към параболите, защото съществуват още и пространствата, без които губи смисъл некрополизмът на безизразния бял алабастър под немигащото слънце, чието предназначение е да запълва незабележимо потрепващата човешка жетва. Ако има такова нещо като Свещен Град На Тайнствата759 ориентиран навън и видим признак на вътрешния и духовен недъг или здраве, значи дори тук под ужасяващата майска повърхност вероятно е съществувала известна приемственост на тайнството. Пустотата на Берлин тази сутрин представлява негативно изображение, картографиране с обратен знак на бялата и геометрично планирана столица преди разрушението: незасяти ниви състоящи се от широко разпръснати отломки с тегло почти еднакво с това на твърде неизразителния бетон… обаче тук всичко е било обърнато наопаки. Булевардите, някога прави като начертани с линия и построени, за да бъдат пригодни за маршируване, вече са криволичещи пътеки през купищата боклуци сега с органична форма, съответстваща, подобно на козите пътеки, на законите за най-малко затруднение. Цивилните са навън, а униформите — вътре. Загладените стени на сградите са отстъпили място на натрошените на буци вътрешности на взривен бетон, цялото безкрайно чакълено рококо останало току зад дъските на кофража. Интериорът вече е екстериор. Стаи без тавани са отворени към небето, стаи без стени увиснали в стърчащи части от сгради над морето от развалини като корабни носове или брегови наблюдателници… Старци с празни консервени кутии търсят угарки по земята, понесли върху гърдите своите бели дробове. Обяви за квартири под наем, дрехи, загубени/конфискувани вещи, някога разпределяни в отделни рубрики, сгънати типично по еснафски във вестниците, за да бъдат прочетени на спокойствие в елегантните лакирани приемни, сега са облепени с жълти, оранжеви и сини пощенски марки с лика на Хитлер, извадени на показ навън и трептят на вятъра, залепени върху стеблата на дървета, по касите на вратите, по дъсчените облицовки, върху останки от стени — бели и обезцветени изрезки, разкривен зацапан треперлив почерк, хиляди незабелязани, хиляди непрочетени или издухани от вятъра. На неделните обеди в „Зимна помощ“760 състоящи се от едно блюдо, седиш отвън до дългите маси под зимните дървета обвити в драпировка от свастики, но навън е било внесено вътре и тези недели продължават по цяла седмица. Отново идва зима. Цял Берлин пропилява виделината в опити да си даде вид, че не е така. Покрити със заздравели белези дървета отново се разлистват, наскоро излюпените птичета се учат да летят, но зимата е тук, спотаена зад облика на лятото — Земята се е преобърнала насън и тропиците са разместени…