![Гравитационна дъга [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/3/1/gravitacionna-dga-bg-download.jpg)
Гравитационна дъга [bg]
- Автор: Пинчон Томас Рагглз
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Красимир Желязков
- Жанр: История
Электронная книга - «Гравитационна дъга [bg]». Краткое содержание книги:
Творчеството му се характеризира с метафоричност, интертекстуалност, богата лексикална и техническа начетеност по много теми и сложни въпроси (от историята, науката, математиката), в които фикцията и реалността са слети в почти неразделима симбиоза.[6] Личността му е обгърната в мистерия, тъй като не дава интервюта и не се появява на обществени събития – дори на церемонии по получаване на присъдени му награди. Романите му „V“ (1963), „Обявяването на серия № 49“ (1966 и „Гравитационната дъга“ (1973) го превръщат в култов автор в американските университетски среди.
Носител на наградата на американската критика за 1974 година.
На български език първата му издадена книга е „Обявяването на серия № 49“, преведена от Красимир Желязков, а откъс от първия му и най-прочут роман, „V“, излиза в „Литературен вестник“ в превод на Зорница Димова.[7]
Прякорът, означаващ на немски „киселина“, му бил лепнат още през двайсетте, когато той винаги носел бутилка ракия, с която, ако се окажел на тясно, да блъфира, представяйки я за димяща азотна киселина. И сега той изважда още една дебела ръчно свита цигара с мароканска марихуана. Огънче за нея им дава вярната слотропова запалка „зипо“.
Блондинката Труди и знойната баварка Магда цял ден са мародерствали в склада за костюми за вагнеровите опери. Сега разполагат с островръх шлем с рога, дълъг зелен кадифен плащ, панталони от еленова кожа.
— Брех, тоя костюм изглежда много стилен! — отбелязва Слотроп.
— За вас е — усмихва се Магда.
— О… не. В обменния център ще ви дадат повече за тях.
Но „Киселината“ настоява.
— Забелязали ли сте, че когато ви бомбардират така и искате някой да се появи, той винаги се появява?
Огънчето на цигарата с марихуана отново снове между момичетата, които се любуват на отражението му върху блестящия шлем, променящо форма, яркост, оттенъци… хмм. На Слотроп му хрумва, че без рогата този шлем ще изглежда точно като носовия обтекател на Ракетата. И ако може да изнамери няколко триъгълни парчета кожа и съответно начин да ги прикрепи върху ботушите на Чичерин… да-а-а, и-и-и ако пришие на гърба на плаща една голяма алена главна буква Р… По своята многозначителност този миг може да бъде сравняван с момента, когато след легендарната засада Тонто опитва да…752
— Raketemensch!753 — крещи „Киселината“, грабва шлема и развива с отвертка рогата. Имената по само себе си може нищо да не означават, но самият акт на именуване…
— И на вас ли ви дойде същата идея? — О, много странно. Зойре внимателно полага шлема на главата на Слотроп. Момичетата тържествено намятат плаща на рамената му. Тролски разузнавателни екипи вече са изпратени да информират техния народ за събитието.
— Добре. А сега слушай, Ракетчико. Аз малко съм го закъсал.
— А? — Слотроп си е представял Грандиозна Шумотевица в чест на Ракетчика: хората му доставят кльопачка, вино, девици съгласно четирицветна схема включваща много подскачане и напяване „Ла-ла-ла-ла“, от обрулените лица разцъфват бифтеци, и върху Берлин се изсипва градушка от печени пуйки, сладки картофи, а от земята кълколят разтопени бели ружи…
— А войнишки цигари имаш ли? — интересува се Труди.
Слотроп или Ракетчикът й подава силно омачкан наполовина пълен пакет.
Рифърът върви непрекъснато в кръг: пробива и пронизва това укритие от корени. Всички вече са забравили за какво са говорили. Мирише на земя. Щъкат проветряващи се буболечки. Магда запалва една от войнишките цигари на Слотроп, подава му я и той вкусва малиново червило. Червило? Кой може да има червило сега? Изобщо, в какво са забъркани тези хора?
Берлин е достатъчно затъмнен и се виждат звездите, обичайните звезди в небето, които никога досега не са били подреждани така ясно. Възможно е също да бъдат групирани индивидуални съзвездия по желание.
— О, ами че аз имах проблем — припомня си „Киселината“.
— Много съм гладен — идва му на ум на Слотроп.
Труди разказва на Магда за нейния приятел Густав, който искал да живее вътре в пианото.
— Само краката му стърчаха навън и той непрекъснато повтаряше „Всички ме мразите, мразите това пиано!“ — Кискат се.
— Струните ли дърпа? — пита Магда. — Параноик от класа!
Труди има голе-е-е-ми пруски руси крака. Русите косъмчета подскачат нагоре-надолу в звездната светлина, нагоре под полата и обратно, през сенките на колената й, в ямките под тях, истинско звездно трептене… Коренищата се издигат над тях и сякаш ги похлупват, една гигантска нервна клетка, дендрити простиращи се до града, в нощта. Сигнали от всички посоки, вероятно и от минало време, ако не и от бъдещето…
Зойре, който е делови човек и никога не отлага работата, се претъркулва, плавно става на крака и стиска един корен, докато главата му не реши къде да се положи. Магда е допряла ухо в отвора на шлема на Ракетчика и удря в него с пръчка. Шлемът кънти на акорди. А и отделните ноти не са достатъчно високи: съчетанието им звучи много странно…
— Не знам колко е часът — оглежда се „Киселината“ Бумер. — Не трябваше ли да сме в бар „Чикаго“? Или това беше за снощи?
752
В радиосериала „Самотен рейнджър“ излъчван по американското радио (1930–1954), Тонто е „верният индиански спътник“ на маскирания тексаския рейнджър Дан Рейд. Историята на Самотния рейнджър разказва за група от 6 тексаски рейнджъри, които преследват банда разбойници и са предадени от техния водач. Засадата на разбойниците избива рейнджърите с изключение на Дан Рейд (който е тежко ранен). Местният индианец Тонто случайно се натъква на разстреляните в засадата, открива, че един от тях е полужив и го излекува. Впоследствие двамата заедно със самотния рейнджър се борят против закононарушители и разбойници. — Б.пр.
753
Ракетчик (нем.). — Б.пр.