Гравитационна дъга [bg]
- Автор: Пинчон Томас Рагглз
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Красимир Желязков
- Жанр: История
Электронная книга - «Гравитационна дъга [bg]». Краткое содержание книги:
Творчеството му се характеризира с метафоричност, интертекстуалност, богата лексикална и техническа начетеност по много теми и сложни въпроси (от историята, науката, математиката), в които фикцията и реалността са слети в почти неразделима симбиоза.[6] Личността му е обгърната в мистерия, тъй като не дава интервюта и не се появява на обществени събития – дори на церемонии по получаване на присъдени му награди. Романите му „V“ (1963), „Обявяването на серия № 49“ (1966 и „Гравитационната дъга“ (1973) го превръщат в култов автор в американските университетски среди.
Носител на наградата на американската критика за 1974 година.
На български език първата му издадена книга е „Обявяването на серия № 49“, преведена от Красимир Желязков, а откъс от първия му и най-прочут роман, „V“, излиза в „Литературен вестник“ в превод на Зорница Димова.[7]
„Киселината“ съумява някак да предразположи Слотроп към разговор за Ракетата. Темата изобщо не е по неговата специалност, разбира се, въпреки че си е отварял ушите и е дочувал по нещо. Ако нещо се търси, значи има цена.
— Изобщо не го разбирам тоя възторг. По радиото непрекъснато говорят за нея. По нашата „Програма Капитан Полунощ“764. Но се разочаровахме. Искахме да вярваме, но това, което виждахме не ни вдъхваше кой знае каква вяра. А към края все по-малко и по-малко. Само едно ми е ясно приятелю: тя донесе гибел на кокаиновия пазар.
— Как така?
— Нещо в тази ракета имаше нужда от калиев перманганат, нали?
— Турбопомпата765.
— Е, трябва да знаеш, че без това Purpurstoff766не можеш да въртиш почтена търговия с кокаин. Каква ти почтеност, просто нямаше изобщо никаква реалност. Мой човек, невъзможно бе миналата зима да намериш и един кубически сантиметър перманганат в целия шибан Райх. О, да беше видял само що канабис бе изпушен. Приятели, нали разбираш. Но това приятел ли е, ако не му се е приискало, според вашата американска терминология, да ти блъсне тортата в лицето, а?
— Благодаря. — Чакай малко, той за нас ли говори? Да не би да се готви да…
— И така — продължава, — над Берлин пропълзя един гигантски филм с Лаурел и Харди, ням, ням… поради дефицита на перманганат. Нямам представа на кои други икономики е повлияла така А4. Това не беше просто замеряне с торти, не беше просто анархия на пазара, не, това беше направо химическа безотговорност! Глина, талк, цимент и дори, можеш ли да си представиш до какви извращения бяха стигнали, брашно! Сухо мляко, извадено от стомасите на животинки-сукалчета! Заместители, които струваха дори повече от кокаина, обаче идеята беше някой да си натъпче ноздрите с мляко, хахахахаха! — прави кратка пауза — и това си струваше загубите! Без перманганата нямаше начин да разпознаеш истинската стока. Малко новокаин за обезчувствяване на езика, нещо горчиво за вкуса и можеш да смъкнеш огромни печалби от натриевия бикарбонат. Перманганатът е пробният камък, критерият. Под микроскоп капваш малко перманганат върху въпросното изследвано вещество, което се разтваря и после гледаш как то се появява от разтвора, как се рекристализира: отначало по краищата възниква кокаинът, после растителната част, прокаинът, лактозата на други известни места, тъмнолилава мишена, чийто външен пръстен е най-скъпият, а центърът не струва нищо. Антимишена. Хей, Ракетчик, това явно не е представата на А4 за мишена. Не би могло да се каже, че тази ваша машинария е била приятел на наркоманите. За какво ти трябва? Вашата страна ще я използва ли против Русия?
— Не ми е притрябвала. Какво имаш предвид с това „моята страна“?
— Извинявай. Имах предвид само, че както изглежда на руснаците страшно им се иска да я прилапат. Много мои свръзки из целия град бяха задържани. Разпитвани. Осведомени са за ракетите толкова колкото и аз. Но Чичерин мисли, че знаем нещо повече.
— Егати! Пак ли той?
— Да, точно сега той е в Потсдам. Тоест, би трябвало да е. Установил е щабквартира в едно от старите филмови студиа.
— Чудесна новина, Емил. С моя късмет…
— Не ми изглеждаш много добре, Ракетчико.
— Мислиш, че е ужасно? Я пробвай това! — и Слотроп започва да разпитва дали „Киселината“ е чувал нещо за Черния Агрегат.
„Киселината“, разбира се, не писка „Айайайай!“ и не хуква по улицата, нищо подобно, обаче явно някакъв клапан се отваря с леко изскърцване и нещо бива отправено в друга посока.
— Слушай — кима „Киселината“ и се върти на стола — защо не поговориш с der Springer767? Да, вие с него ще се погодите много добре. Моя милост е просто един пенсиониран крадец, който се надява да прекара последните десетилетия от живота си като Грандиозния Росини: спокойно и комфортно768. Само не споменавай името ми, нали, Джо?
— Е, кой е този Скачач и къде мога да го намеря, а Емил?
— Той е рицарят-ездач, който непрекъснато скача…
— Уха-а-а.
— … по шахматната дъска на Зоната, ето това е той. Също както Ракетчикът ще прелети над препятствията днес. — Смее се злобно. — Чудесна двойка. Как да разбера къде е той? Може да бъде където си поиска. Той е навсякъде.
— Зоро? Зеленият Стършел?769
764
„Капитан Полунощ“ е радиопрограма, чието излъчване започва в 1940 г. в Чикаго, а от 1943 г. ежедневно в цялата страна. Капитан Полунощ е агент, чиято военновременна работа е толкова секретна, че самоличността му, с изключение на неговия кодов номер SS-1, е неизвестна дори на неговите началници. — Б.пр.
765
В ракетата А4 калиевият перманганат бил използван при автокаталитичното запалване на водородния прекис за задвижване на турбините. Използва се също и за обработката на кокаина. — Б.пр.
766
Тъмнолилаво вещество (нем.) — т.е. калиев перманганат. — Б.пр.
767
Скачач, ездач-скакач, шахматен кон (нем.). Съществува също и Лудвиг Скачащия (1042–1123) граф в Тюрингия. При спречкване той убива пфалцграф Фридрих III от Саксония. След това е затворен в замъка Гибихенщайн край Хале на Заале. През третата година на затворничеството му го заплашва екзекуция и той бяга от замъка — скача в река Заале. Така получава прозвището си Springer (нем.) — „Скачач“. Заради прегрешението си, той основава църквата Св. Улричи в Зангерхаузен, а по-късно и манастира Рейнхардсбрун, който става фамилен манастир на Лудовингите. — Б.пр.
768
Италианският композитор Джоакино Росини (1792–1868) „замлъква“ и се оттегля от обществения живот след 1829 г., когато е на тридесет и седем години. През следващите близо 4 десетилетия от своя живот пише само песни и инструментални пиеси и живее предимно за удоволствие. — Б.пр.
769
Първият филм за Зоро озаглавен „Маската на Зоро“ излиза на екран в САЩ още в 1920 г. и действието се развива в Испанска Калифорния. Сеньор Зоро (г-н Лисугер — исп.) е син на богат собственик на скотовъдна ферма, който от името на обикновените бедни фермери тайно се бори срещу корумпираното колониално правителство.
„Зеленият стършел“ е радиопредаване излъчвано в САЩ от 1936 до 1952 г. Героят е богат млад издател, който денем работи във в-к „Дейли Сентинел“, а нощем облечен в зелено и със зелена маска се бори срещу престъпността и става известен като „Зеленият стършел“. — Б.пр.