Гравитационна дъга [bg]

— Казват, че било инфаркт — продължава „Киселината“. Гласът му пристига от някаква твърде странна посока, да кажем право отдолу, а разгърнатият нашироко некропол вече започва да се свива, стеснява и удължава в Коридор, познат на Слотроп, макар и не по име, изкривяване на притаеното в живота му пространство, скрито като наследствена болест. Група доктори с бели маски покриващи цялото лице с изключение на мрачните и състарени очи, вървят в крак надолу по прохода към мястото, където лежи Рузвелт. Носят черни лъскави чанти. Метал подрънква в черната кожа, звънтенето му, все едно че говори, сякаш вентрилоквист изпълнява номер, помогнете-ми-да-се-измъкна-от-тук… Който и да бе позирал с черната наметка там в Ялта с другите вождове, той бе предал възхитително усещането за крилата на Смъртта, меки, разкошни и черни като зимната пелерина, и бе подготвил една нация на зяпачи за кончината на Рузвелт, същество, което Те бяха сглобили, същество, което Те щяха да демонтират…

Някой тук хитро въвежда корекция за паралакс, мащабира, всички сенки са ориентирани в правилната посока и се удължават с превалянето на деня — обаче не, изключено е „Киселината“ да бъде истински, както и тези статисти в тъмни дрехи, чакащи на опашки за някакъв предполагаем трамвай, някакви си два резена наденица (ами да, разбира се), и дузината полуголи хлапета, които щъкат напред-назад из тази обгоряла паянтова къща, тъй удивително точно възпроизведени с най-малки подробности — положително Те разполагат с предоволно голям бюджет. Вижте това опустошение, отначало всичко изцяло построено, после разбито на парчета, с размери вариращи от човешки ръст до прашинка (моля поръчките ви да отговарят на съответния номер на калибъра), докато една отпусната ръка, голяма колкото полегнал в някоя глуха уличка изнемощял кон, помпа с нейния гигантски пулверизатор екстракт от човешкото разлагане, припомнян с умиление като аромата „Пладне в Берлин“, и го раздухва из снимачната площадка…

(Според чернопазарния часовник на „Киселината“ наближава пладне. Сутрин от 11 до 12 е Злокобният Час, когато бялата жена с връзка ключове на халка излиза от нейната планина и евентуално ще ти се яви. Тогава трябва да внимаваш. Ако не можеш да я освободиш от заклинанието, което тя никога не назовава точно, ще бъдеш наказан. Тя е прекрасната девица предлагаща Чудотворното Цвете, а също и грозната старица с дълги зъби, която те е намерила в онзи сън и е замълчала. Това е нейният Час.)762

Черни изтребители P-38 с остро бръмчене порят в ажурен строй бледото небе. Слотроп и „Киселината“ откриват едно кафене на тротоара, пият разводнено розе, ядат хляб и сирене. Лукавият стар наркоман изважда „клечка чай“763 и двамата седят на слънце, предават си я един на друг, предлагат на келнера да си дръпне, кой знае? по онова време така се пушат и войнишките цигари. Край тях се движи непрекъснат поток от джипове, бронетранспортьори и велосипеди. Момичета в свежи летни рокли, оранжеви и червени като плодови сладоледи, се отбиват да поседнат на масите и усмихнати, усмихнати, постоянно се оглеждат наоколо за ранни клиенти.