Гравитационна дъга [bg]

Слотроп загръща наметката, допира два пръста до шлема за поздрав и намига с усмивка. С ефектен илюзионистки замах изважда командировъчно, билет и двуезичен пропуск и обяснява нещо за представление специално за командването в този Потсдам.

Единият от часовоите взема пропуска и хлътва в караулката, за да позвъни по телефона. Останалите стоят вторачени в ботушите на Чичерин. Пълно мълчание. Телефонното обаждане се проточва. Протрита и нацепена кожа, двудневна четина, загорели от слънцето бузи. Слотроп тъкмо опитва да си припомня няколко фокуса с карти, ей така, колкото да поразтопи леда, когато часовоят подава глава навън:

— Stiefeln, bitte.771

Ботушите ли? Че защо са им…_йаахххх_! Ами да, ботуши, разбира се. Вън от всякакво съмнение знаем кой трябва да бъде от другата страна на телефонната линия, нали? Слотроп буквално чува как всички метални части на този човек подрънкват ликуващо. Някъде отляво на Функтурм772 в стоманеносивата далечина на задименото берлинско небе се появява фотография на цяла страница от списание „Лайф“ изобразяваща Слотроп в пълна премяна на Ракетчик, в чиято уста е пъхнато нещо прилично на дълга твърда наденица с много голям диаметър, натикано е с такава сила, щото очите са станали леко кривогледи, обаче снимката не показва ръката или приспособлението, което в действителност подава изумителния салам. „ГАФ НА РАКЕТЧИКА!“ — гласи заглавието — „Едва излетяла от земята, най-новата знаменитост на Зоната «се преебава».“

Е, какво пък, той изхлузва ботушите, часовоят ги отнася вътре при телефона, а останалите притискат Слотроп към арката, обискират го, не намират нищо освен дадения му от „Киселината“ рифър, който изземат. Слотроп чака по чорапи и опитва да не планира нищо. Хвърля поглед наоколо за прикритие, евентуално. Абсолютно нищо. Чист сектор на обстрел, на 360 градуса. Мирише на скоро положени асфалтови кръпки и оръжейна смазка. Джипът, с цвят на зелен меден окис, чака: засега пътят назад към Берлин е празен… Провидение, хей Провидение, какво смяташ да правиш, да слезеш за по бира, или как?

Съвсем не. Ботушите се появяват, а след тях и усмихнатият часовой. „Stimmt, Herr Schlepzig.“773 Как звучи иронията на руски език? За Слотроп тези хора са прекалено неразгадаеми. Чичерин сигурно щеше да съобрази, че няма смисъл да възбужда подозрение като поиска за оглед ботушите. Не-е, едва ли е бил той на телефона. Навярно беше съвсем обичайно претърсване за контрабанда и нищо повече. В момента Слотроп бива обхванат от нещо, което „Книгата на промените“ нарича Младежка Глупост774. Още два-три пъти размахва полите на зеления плащ, изпросва къса дебела балканска войнишка цигара от единия картечар и се изнизва на юг. Офицерският джип не е мръднал от мястото си. Танкът е изчезнал.