Гравитационна дъга [bg]

— По-внимателно тук, защото е малко нещо еластично — съветва го Зойре.

— Какво е това?

Ами, какво е това, какво „е“? Кинг Конг или някое друго аналогично същество, клекнало и явно чисто и просто сере право на улицата! и тъй нататък! и-и-и никой не му обръща внимание, покрай него със скърцане минават камион след камион с руски войници с елегантни пилотки и захласнати усмивки… На Слотроп много му се иска да извика: „Хей! я гле’йте каква грамаданска маймуна! или каквото е онова там. На вас говоря, момчета. Хей…“ Но, за щастие, не вика. При внимателно разглеждане отблизо, клечащото чудовище се оказва бомбардираната, продухвана, обгорена до черни сажди сграда на Райхстага, с разкъртени от взривовете издатини и заоблености, тежко ехтящи овъглени вътрешности, покрити с гъсто изписани на кирилица инициали и множество имена на убити през май другари.

В Берлин такива фокуси под път и над път. Огромна хромлитография на Сталин например и Слотроп е готов да се закълне, че тя изобразява едно момиче, с което бе ходил известно време в Харвард, мустаците и косата са просто случайни като всеки грим, проклет да съм ако това не е, как се казваше… но още преди да успее да чуе неясното бързо дърдорене на тъничките гласчета „хайде, побързай, сложи го на място“, той вече е отминал зад ъгъла и пред него на паважа са наредени огромни хлябове, тестото оставено да втаса и набухне под чисти бели кърпи, уха-а, всички ли са гладни: мигновено и същевременно осенени от една и съща мисъл, о чудо! Сурово тесто! Хлябове за онова чудовище там… о, не, точно така, онова беше сграда, Райхстагът, и значи това не са хлябове… сега вече е ясно, че това са човешки тела, изровени изпод днешните отломки, и всяко от тях е напъхано в своя индивидуален войнишки чувал прилежно маркиран с етикетче на конец. Но това е нещо повече от оптическа измама. Те набъбват, преосъществяват се754, и кой знае, когато лятото отмине и настъпи гладна зима, с какво ще се храним по Коледа?

Каквото е прословутият клуб „Фемина“ за берлинските търговци на тютюневи изделия, същото е и клуб „Чикаго“ за наркоманите. Но ако във „Фемина“ сделките обикновено се извършват около обед, тук в „Чикаго“ игричките започват едва след обявяването на комендантския час в 22:00. Слотроп, „Киселината“, Труди и Магда влизат през задния вход, изникнал сред стърчащи развалини и тъмнина, осветени само тук-там, като село насред полето. Вътре тичат насам-натам военни медици и санитари, стиснали в ръце шишенца с пухкави бели кристални вещества, мънички розови хапчета, прозрачни ампули с размерите на топчета за игра. Из цялата зала се диплят и шумолят окупационни и райхсмарки. Някои търговци демонстрират изцяло химически ентусиазъм, други са олицетворение на деловитостта. Стените са украсени с големи фотопортрети на Джон Дилинджър, сам или с майка си, с приятели, с автомат. Светлините и споровете са приглушени, за всеки случай ако нахлуе военната полиция.