![Гравитационна дъга [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/3/1/gravitacionna-dga-bg-download.jpg)
Гравитационна дъга [bg]
- Автор: Пинчон Томас Рагглз
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Красимир Желязков
- Жанр: История
Электронная книга - «Гравитационна дъга [bg]». Краткое содержание книги:
Творчеството му се характеризира с метафоричност, интертекстуалност, богата лексикална и техническа начетеност по много теми и сложни въпроси (от историята, науката, математиката), в които фикцията и реалността са слети в почти неразделима симбиоза.[6] Личността му е обгърната в мистерия, тъй като не дава интервюта и не се появява на обществени събития – дори на церемонии по получаване на присъдени му награди. Романите му „V“ (1963), „Обявяването на серия № 49“ (1966 и „Гравитационната дъга“ (1973) го превръщат в култов автор в американските университетски среди.
Носител на наградата на американската критика за 1974 година.
На български език първата му издадена книга е „Обявяването на серия № 49“, преведена от Красимир Желязков, а откъс от първия му и най-прочут роман, „V“, излиза в „Литературен вестник“ в превод на Зорница Димова.[7]
— Могат да го изгорят заедно с мен. Всичките му тези руснаци ще се съберат около пещта и ще се надрусат.
— Вероятно хубавият американец не е любител на зелените блокчета „хърши“756, м-м-м? ха-ха-ха… — отбелязва минаващата покрай тях млада жена с възможно най-декадентска външност каквато Слотроп е виждал в живота си: индигово сини флуоресцентни сенки на очите и черна кожена мрежа за коса.
— Един милион марки — въздъхва „Киселината“.
— Откъде ще намериш…
„Киселината“ изправя вълшебен елфски пръст и се привежда напред:
— Аз ги печатам.
Печата ги и още как. Всички излизат от „Чикаго“, катерят се цял километър през купища отломки и камънаци по пътеки криволичещи в тъмнината, невидими за тях и видими единствено за „Киселината“ и накрая стигат до мазе (без сграда над него) с канцеларски шкафове, креват, газена лампа, печатна преса. Магда се сгушва до Слотроп и ръцете й подхващат танц върху ерекцията му. Труди проявява необяснима привързаност към Бодайн. „Киселината“ почва да върти потракващия маховик на пресата и в изходящата тава политат трептящи листове райхсмарки, хиляди и хиляди.
— Матриците ни са автентични, хартията също. Единственият липсващ детайл е леко вълнообразното нагъване по полетата. Имаше специална щамповъчна преса, която никой не успя да задигне.
— Уф — отбелязва Слотроп.
— Хайде стига де — намесва се Бодайн. — Голяма работа, Ракетчик! Опиташ ли, повече нищо друго няма да искаш да правиш.
Помагат на „Киселината“ да очука и подравни листата и той ги разрязва на банкноти с дълъг блестящ книговезки нож. Подава на Слотроп дебела пачка стотачки.
— Сигурно до утре ще можеш да се върнеш. Няма трудна работа за Ракетчика.
След два-три дни на Слотроп ще му дойде на ум, че в този момент е могъл да възрази: „Но само допреди няколко часа аз не бях Ракетчик“. Ала точно сега го мами перспективата за килограм хашиш и милион почти истински марки. От такова нещо не се отвръщаш и не бягаш със самолет или по какъвто и да е начин, нали? Ето защо той взема няколко хиляди като аванс и прекарва нощта в кревата на „Киселината“ в обятията на закръглената и стенеща Магда, докато Труди и Бодайн палуват във ваната, а междувременно „Киселината“ се измъква по някаква друга задача навън в ранноутринната пустош, която подобно на океан напира към тяхното капсулирано вътрешно пространство…
□ □ □ □ □ □ □
„Киселината“ снове напред-назад, раздразнен с кървясали очи, понесъл изпускащ пара чайник. Слотроп е сам в леглото. Костюмът на Ракетчика чака проснат върху масата до матрос Бодайновата карта на съкровищата, уха-а-а. Егати. Наистина ли Слотроп ще трябва да мине през всичко това?
Навън птичетата подсвиркват арпеджии нагоре по стъпалата, към утрото. Камиони и джипове пърпорят в далечината. Слотроп седи, пие чай и опитва да изстърже засъхнала сперма от панталоните си, докато „Киселината“ разяснява плана на операцията. Пакетът е скрит под декоративния храст пред една вила на Кайзерщрасе №2 в Нойбабелсберг757, старата филмова столица на Германия. Това е точно срещу Потсдам през реката Хафел. Изглежда най-благоразумно е да избягва аутобана „Авус“.
— Опитай да се промъкнеш край КПП-то веднага след Целендорф. А до Нойбабелсберг можеш да стигнеш по канала.
— Защо?
— Не е разрешено на цивилни да използват пътя за важните клечки. Ето по този, дето води през реката право в Потсдам.
— Хайде стига бе! Тогава ще ми трябва лодка.
— Ха! И ти очакваш от един германец да импровизира? Не-е-е, няма да го бъде. Това е, това е проблем на Ракетчика! Ха-ха!
— Аха. — Вилата като че ли гледа към Грибниц Зее. — А защо да не опитам от тази страна?
— Тогава ще се наложи да минаваш под два моста. Строго охранявани. Обстрел от тъп ъгъл с крута траектория. Най-вероятно и миномети. Там срещу Потсдам реката много се стеснява. Никакъв шанс няма да имаш. — О, прекрасно е да започваш утрото с германски хумор. „Киселината“ връчва на Слотроп издадено от ГАС758 командировъчно, билет и пропуск отпечатан на английски и руски език. — Човекът, който е фалшифицирал всички тези документи, е влизал и излизал с тях от Потсдам повече от десет пъти откакто е започнала Конференцията. Това показва колко много им вярва. Двуезичният пропуск е целеви, издаден специално за Конференцията. Обаче не трябва да се размотаваш и заплесваш като турист и да досаждаш на знаменитостите за автографи…
756
В случая не става дума за шоколадово десертно блокче „хърши“, а — на криминален жаргон — за пресован и опакован къс непалски хашиш. — Б.пр.
757
Това е адресът, на който по време на Потсдамската конференция е отседнал американският президент Труман. — Б.пр.
758
Генерал-Адютантска Служба. — Б.пр.