Гравитационна дъга [bg]

Певецът е матрос Бодайн от американския есминец „Гаднярът Джон“, и той е свръзката, с която „Киселината“ има среща тук. „Гаднярът“ е на док в Куксхафен, а Бодайн е в полусамоотлъчка в Берлин отпреди два дни, за първи път след началото на американската окупация.

— Положението е толкова кофти — пъшка той. — Потсдам, просто умът ми не го побира. Нали помниш какво беше на Вилхелмплац? Часовници, вина, скъпоценни камъни, фотоапарати, хероин, кожени палта, всичко де що го има на света. И на никого не му пукаше, нали? А сега да го видиш! Руска охрана и часовои навсякъде. Истински гадове ти казвам. Изобщо не можеш да припариш там.

— Не трябваше ли някакво събитие да става там сега? — пита Слотроп. Подочул е някои слухове. — Конференция или нещо такова.

— Решават как да нарежат на парчета Германия — пояснява „Киселината“. — И да я разделят между всичките Велики Сили. А трябва да привлекат немците, приятелю, ние правим това от векове.

— Човече, сега там и комар не може да прехвръкне. — Морякът Бодайн поклаща глава, като междувременно умело свива цигара с марихуана от хартийка, която е разкъсал наполовина с непроницаема виртуозност.

— Ами ако нашият Ракетчик успее? — усмихва се „Киселината“ и прегръща през рамо Слотроп.

— Това ли е Ракетчикът? — скептично гледа Бодайн.

— Горе-долу — признава Слотроп, — обаче не съм сигурен, че точно сега искам да ходя в този Потсдам…

— Да знаеш само! — вика Бодайн. — Слушай, брато, точно в тая минута, само на около 20 километра от тук има шест кила! възможно най-пречистен висококачествен непалски хашиш! Забърсах го от едно приятелче в КБИ755, с държавни пломби и всичко друго, както си му е редът, собственоръчно го зарових още през май, на толкова сигурно място, че без карта никой изобщо няма да го намери. Ти само трябва да прелетиш над това място или каквото там правиш, отиваш направо там и го вземаш.

— И това ли е всичко?

— Едно кило за теб — предлага „Киселината“.