Кръвта на братството
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Дишлиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:
Ричард изумен прочете, че Алрик Рал е изпратил вест от Д’Хара, в която се казвало, че е успял да изплете мрежа около народа си. За да могат и други да бъдат защитавани от нея, трябвало да му се врекат във вярност. Така те също щели да бъдат под закрилата му. Ричард осъзна, че в това се крият корените на връзката на Д’Харанците с него. Алрик Рал бе създал заклинанието, за да запази народа си от пътешествениците по сънищата, а не за да ги зароби. Ричард изпита гордост от доброжелателния акт на своя предтеча.
Четеше нервно, задъхано. И макар да знаеше, че едва ли е възможно, се надяваше хората да са повярвали на Алрик Рал. И в същото време беше убеден, че не е станало така. Коло споменаваше, че според повечето от другите магьосници Алрик използвал номера. Те били убедени, че единственото, към което може да се стреми един Рал, е да завладее света. Ричард измърмори разочаровано, когато прочете, че до Алрик било изпратено съобщение, в което му било отказана клетва за вярност и създаване на връзка.
Раздразнен от някакъв повтарящ се звук, Ричард извърна глава към прозореца и видя, че навън е станало тъмно като в рог. Дори не бе разбрал кога е залязло слънцето. Свещта, която му се струваше, че току-що е запалил, бе изгоряла до половината. Досадният шум бе от топенето на ледените висулки от покрива. Пролетта започваше да затопля времето.
Отклоняването на вниманието му от дневника извика в душата му силна тревога за Калан. Всеки ден вестоносците се завръщаха с една и съща новина — никаква следа. Как е възможно да е изчезнала?
— Да са идвали нови вестоносци?
Кара раздразнено пристъпи от крак на крак.
— Да — подигравателно каза тя. — Отвън чакат няколко, но им казах, че си твърде увлечен в сладки приказки с мен, за да те тревожат точно сега.
Ричард въздъхна.
— Извинявай, Кара. Знам, че ще ми кажеш, ако дойде вестоносец. — Той й се закани с пръст. — Дори да съм заспал.
Тя се усмихна.
— Дори да си заспал.
Ричард огледа стаята и се намръщи.
— Какво стана с Бердин?
Кара завъртя очи.
— Преди няколко часа тя ти каза, че отива да поспи, преди да застъпи на пост. И ти й отговори: „Добре, лека нощ.“
Ричард пак заби поглед в дневника.
— Да, сигурно.
Препрочете параграфа, в който се разказваше как магьосниците започнали да се страхуват, че Плъзгата ще им докара нещо, което не биха могли да спрат. За Ричард войната бе необяснима страховита загадка. И двете страни създаваха магически неща, предимно същества с определена цел, като пътешествениците по сънищата. Противникът трябваше да отвърне на удара, ако успее. Беше ужасяващо да установи, че някои от тези същества са създадени от хора, от самите магьосници. Толкова отчаяни са били те.
Ден след ден нараствали притесненията им, че преди да бъдат завършени Кулите, Плъзгата — която сама по себе си била създадена от тяхната магия с цел да им даде възможност да покриват големи разстояния, за да могат да нападат неочаквано врага си, се оказала колкото предимство, толкова и опасност. Оказало се, че ще докара нещо неочаквано, с което няма да могат да се справят. Казвали, че щом бъдат завършени Кулите, Плъзгата ще бъде оставена да заспи. Ричард непрестанно се питаше какво ли представлява Плъзгата и как може да „заспи“. И как ще я събудят по-късно, след края на войната, както твърдели, че се надяват.
Магьосниците решили, че поради опасността от нападение през Плъзгата някои от по-важните, ценни или опасни неща трябва да бъдат пренесени от Кулата от съображения за сигурност. И последното от нещата, считани за важни, било преместено на това сигурно място. Коло пишеше:
„Днес едно от най-съкровените ни желания, възможно единствено благодарение на гениалната, неуморна работа на екип от близо сто души, бе осъществено. Нещата, от чиято загуба се страхувахме най-много в случай на загуба, са защитени. Всички в Кулата се оживиха, когато се получи съобщение, че всичко е приключило успешно. Някои си мислеха, че няма да е възможно, но за всеобща изненада се получи: Храма на ветровете го няма.“
Няма го? Какъв е този Храм на ветровете и къде е отишъл? Дневникът на Коло не обясняваше.
Ричард се почеса по тила и се прозя. Едва успяваше да държи очите си отворени. Имаше още толкова много за четене, но трябваше да поспи. Искаше Калан да се върне при него, за да може да я защитава от пътешественика по сънищата. Искаше да види Зед, за да му разкаже нещата, които научи. Стана и се затътри към вратата.