Кръвта на братството
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Дишлиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:
Щом каретата се затъркаля по каменен мост, трите жени отново се хванаха за дръжките на вратите. Металните колелета затрополиха по паважа. Пред тях се издигаше грамадният Дворец.
Каретата спря в огромен двор, по който се ширваха зелени ливади, тук-там осеяни с дървета. Войниците с червени наметала седяха изправени на седлата си, никой не понечи да слезе.
Изведнъж в прозореца се показа киселата физиономия на Броган.
— Слизай! — изръмжа той.
Калан се надигна.
— Не ти. Говоря на Лунета. Вие двете ще стоите тук, докато ви се каже какво да правите. — Той поглади мустака си. Рано или късно, ще бъдете мои. И тогава ще платите за долните си престъпления.
— Сбързовете няма да позволят на палето си да ме хване — отвърна Калан. — Създателят няма да позволи на такъв като теб да ме докосне с гнусните си ръце. Ти си кал под ноктите на Пазителя и Създателят го знае. Той те мрази.
Калан усети как яката изпраща пареща болка в краката й, не можеше да помръдне. След малко нещо смрази гърлото и отряза гласа й. Очите на Лунета горяха. Но Калан беше казала каквото искаше да каже.
Ако Броган я убие, Ричард няма да дойде в капана, за да я освободи. Очите на Броган щяха да излязат от орбитите си, лицето му стана червено като наметалото на плещите му. Той стисна зъби. Внезапно посегна в каретата към Калан. Лунета го хвана за ръката, сякаш помислила, че брат й е протегнал ръка към нея.
— Ще ми помогнеш ли да сляза, генерале мой? От друсането по пътя краката ме болят. Създателят бъде толкова мил да те дари със силата ти, братко. Да славим думите му.
Калан се опита да извика нещо, да го обиди, но гласът й бе мъртъв в гърлото. Лунета не й позволяваше да говори.
Броган като че ли се поокопити и тромаво помогна на Лунета да слезе. Тъкмо се канеше пак да се обърне към каретата, когато видя към него приближаваща се фигура. Жената го отпрати с груб жест. Калан не можа да чуе думите й, но видя Броган да грабва юздите на коня си и да се отдалечава с хората си.
На Ахерн бе заповядано да слезе от каретата и да отиде с мъжете от „Кръвта“. Той им хвърли бърз, съчувствен поглед през рамо. Калан се помоли на добрите духове да не допуска да го убият, сега, когато каретата бе доставила пратката. Войниците едновременно потеглиха след Броган и Лунета.
Щом те се отдалечиха, ранният утринен въздух се успокои и притихна. Калан усети, че яката на врата й се отпуска. За пореден път с мъка си помисли, че и Ричард бе принуден да сложи подобна яка на врата си. Тя се молеше всеки ден на добрите духове и накрая той разбра, че го е направила само за да спаси живота му, за да не го убие дарбата му. Но яките, поставени около врата на двете с Ейди, не бяха за спасение на живота им като при Ричард. Те бяха един вид окови.
До вратата на каретата се приближи жена и надзърна вътре. Беше облечена в яркочервена рокля, подчертаваща перфектното й тяло. Богатата коса, обрамчваща лицето й, бе тъмна като очите й. Калан изведнъж се почувства като буца кал пред изумително чувственото присъствие на жената.
Очите на новодошлата се плъзнаха към Ейди.
— Чародейка. Е, може пък да се намери работа за такава като теб тук. — Проницателният й поглед се върна на Калан. — Хайде.
Тя се обърна и без нито дума повече, тръгна. Калан усети как нещо я пронизва през цялото тяло и я избутва навън от каретата, залитна, но се задържа на крака. Обърна се точно навреме, за да успее да хване Ейди, преди да е паднала на земята. Двете забързаха след жената, за да не им бъде причинена още болка.
Подтичваха по петите й, яката караше Калан да се чувства като последния глупак. Силата я принуждаваше да се подчинява, направляваше движенията й, буташе я напред. А жената в червено пред тях се носеше гордо с походка на кралица. Ейди не бе блъскана напред като Калан, която стискаше зъби и си мечтаеше някой път да се изправи срещу тази жена.
В свежия утринен въздух се разхождаха и други жени, както и мъже в роби. Видът на всички тези чистички хора й напомни за слоя мръсотия по тялото й, напластен по време на пътуването. Въпреки това се надяваше да не я пуснат да се изкъпе. Може би Ричард няма да успее да я намери, скрита под целия слой мръсотия. Може би няма да тръгне след нея.
„Моля те, Ричард, защитавай Средната земя. Остани там.“
Продължиха през покрити пътеки и потънали в зеленина отсечки, въздухът ухаеше сладко. Минаха през порта, врязана във висока стена. Стражите ги посрещнаха с погледи, но не направиха нищо повече, което би могло да предизвика жената в червено. След като минаха по сенчеста пътека под огромни дървета, влязоха в просторна сграда, която не приличаше ни най-малко на гъмжаща от плъхове тъмница, каквато бе очаквала Калан. По-скоро изглеждаше като прилично крило за уважавани гости на Двореца.