Кръвта на братството
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Дишлиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:
Жената в червена рокля забави ход и спря пред дялана дървена врата в масивна каменна рамка. Щракна ключалката и вратата се отвори, влезе пред тях. Стаята беше елегантна, с тежки завеси, падащи от височина от поне десетина метра. Имаше няколко стола, богато украсени със златен брокат, махагонова маса и писалище и просторно легло с балдахин.
Жената се обърна към Калан:
— Това ще бъде твоята стая. — Тя се подсмихна. — Искаме да се чувстваш удобно. Ще бъдете наши гости, докато му дойде времето.
Опитай се да преминеш през щита, който ще поставя на вратата и прозореца, и ще се озовеш на ръце и колене, повръщайки, докато почувстваш ребрата си като потрошени. Това ще е при първия опит. След това желанието ти за подобни глупости напълно ще изчезне. Сигурна съм, че не искаш да влизам в подробности за втория опит. — Тя вдигна пръст към Ейди, но задържа тъмния си поглед върху Калан. — Създадеш ли ми проблеми, ще накажа приятелката ти. Дори да си мислиш, че имаш здрав стомах, те уверявам, че ще се убедиш в противното. Ясно?
Калан кимна, страхувайки се, че не й е позволено да говори.
— Зададох ти въпрос — каза жената със зловещо спокоен глас. Ейди се свлече на пода с вик. — Ще ми отговориш.
— Да! Да, разбрах всичко. Моля те, не я наранявай!
Щом Калан се извърна да помогне на Ейди да стане, жената в червено й каза да остави „старицата“ да се оправи сама.
Калан с неохота я пусна. Критичният поглед на жената се плъзна надолу по тялото й, после пак се вдигна към главата. Мазната усмивка на лицето й разбунтува кръвта на Калан.
— Знаеш ли коя съм? — попита жената.
— Не.
Повдигна се вежда.
— Виж ти, виж, лошото момче. Сигурно не трябва да съм изненадана, че Ричард не е споменал нищо за мен пред бъдещата си съпруга, като се има предвид.
— Като се има предвид какво?
— Аз съм Мериса. А сега, знаеш ли коя съм?
— Не.
Онази се изсмя тихо, лениво-елегантно като всичко в нея.
— О, толкова е отвратителен, да пази такива пикантни тайнички от бъдещата си съпруга.
Калан искаше да държи устата си затворена, но не се стърпя:
— Какви тайнички?
Мериса сви рамене безразлично.
— Докато Ричард беше ученик тук, аз бях сред неговите учителки. Прекарвахме доста време заедно. — Мазната усмивка се върна на лицето й. — Прекарвали сме дълги нощи в прегръдките си. Научих го на много неща. Толкова силен и внимателен любовник. Ако някога легнеш с него, ще се възползваш от моите по… нежни инструкции.
Подигравателният смях на Мериса отново изпълни стаята, тя се запъти към вратата и хвърли на Калан последен блеснал поглед, преди да я затвори зад себе си.
Калан стоеше, стиснала юмруци толкова силно, че ноктите й се забиваха в дланите. Искаше й се да изкрещи. Когато Ричард бе отведен в Двореца на пророците, му бяха сложили яка около врата по настояване на Калан. Той си мислеше, че е защото тя не го обича. Мислеше си, че тя го е отпратила и че не иска да го вижда повече.
Нима е възможно да устои на красавица като Мериса? Пък и е нямал причина да го прави.
Ейди я стисна за рамото и я извърна към себе си.
— Не я слушай.
Калан усети как очите й се изпълват със сълзи.
— Но…
— Ричард те обича. Тя просто те измъчва. Тя бъде жестока жена и бъде щастлива да те накара да страдаш. — Ейди вдигна пръст и произнесе древна поговорка: — „Никога не позволявай на красива жена да ти избира пътя, когато пред очите й има мъж.“ Ричард е бил пред очите на Мериса. И преди съм виждала този лъстив поглед. Това не бъде лъст за мъжа ти. А за неговата кръв.
— Но…
Ейди размаха пръст.
— Не губи вярата си в Ричард заради нея. Точно това бъде нейното желание. Ричард те обича.
— И аз ще се превърна в неговата смърт.
С болезнен вик Калан се отпусна в прегръдката на Ейди.
Четиридесет и шеста глава
Ричард разтърка очи. Искаше му се да може да чете по-бързо, защото дневникът ставаше все по-увлекателен, но му трябваше време. Замисляше се за много от думите, търсеше значението на някои. Но с течение на времето на места започна да му се струва, че не превежда, а просто чете. Когато изведнъж установяваше, че чете високо Д’Харански без каквото и да е съзнателно усилие, губеше инерцията и започваше да се препъва в думите.
Бе заинтригуван от непрестанните отпратки към Алрик Рал. Явно този негов предтеча бе успял да намери разрешение на проблема с пътешествениците по сънищата. Той бе един от многото, опитвали се да намерят начин да попречат на тези същества да влизат в главите на хората, но явно неговото решение се бе оказало ефективно.