Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
И какво да прави сега? Изпитваше смъртен ужас. Струваше й се, че от месеци не е взимала и най-нищожно решение, без то да доведе до провал. Избор, беше й казала Сурот. Да помогне на тези сеанчанци да завземат Андор, или… Един последен полезен акт, който можеше да извърши за Андор. Колоната се изниза и долу вече се виждаше опашката й, последвана от още тарабонци, към които в движение се присъединиха техни съотечественици. Само двадесет стъпки падане и Сурот щеше да се лиши от лоста си. Навярно това бе изход, достоен само за една страхливка, но тя вече бездруго беше доказала, че е такава. Не, кралицата на Андор не можеше да загине по този начин.
И тя беззвучно зареди невъзвратимите слова, изричани само два пъти досега в хилядолетната история на Андор.
— Под яркия взор на Светлината, отстъпвам Върховния трон на рода Траканд на Елейн Траканд. Под взора на Светлината, отказвам се от Короната на розите и абдикирам от Лъвския трон в полза на Елейн, Върховен трон на Дома Траканд. В името на Светлината се подчинявам на волята на Елейн Андорска като нейна покорна поданица. — Вярно, всичко това все още не правеше Елейн кралица, но разчистваше пътя.
— Защо се усмихваш така? — попита Лини.
Мургейз бавно се извърна.
— Мислех си за Елейн. — Не смяташе, че старата бавачка е достатъчно близо, за да чуе онова, което засега не биваше да чуе никой.
Очите на Лини обаче се разшириха и дъхът й секна.
— Веднага да се дръпнеш оттам! — сопна се тя и още докато го изричаше, пристъпи, протегна ръце и грубо я издърпа от прозореца.
— Лини, не се самозабравяй! Та ти вече не си ми гледачка от… — Мургейз си пое дъх и смекчи тона си. Не беше лесно да срещне изплашените очи на старицата, още повече че нищо не плашеше Лини. — Това, което върша, е само за добро, повярвай ми — добави тя кротко. — Няма друг изход…
— Нямало друг изход ли? — намеси се ядосано Бреане. Май малко й оставаше да стисне Мургейз за гърлото. — Що за глупости дърдориш пък сега? Ами ако тези сеанчанци си помислят, че ние сме те убили? — Мургейз присви устни. Нима така прозрачно бе издала намерението си?
— Млък, жено! — Лини също така никога не се ядосваше, нито повишаваше глас, но сега направи и едното, и другото, а бузите й почервеняха. Тя вдигна костеливата си ръка. — Да си затваряш устата, че колкото си тъпа, толкова по-тъпо ще те плесна!
— Като искаш да плеснеш някой, нея плесни! — изрева в отговор Бреане с такъв бяс, че от устата й изхвърча слюнка. — Кралица Мургейз! Готова е да прати и теб, и мен, както и моя Ламгвин на бесилката, заедно със скъпия на сърцето й Таланвор, само защото не й стиска колкото и на една мишка!
Появата на Таланвор сложи внезапен край на цялата свада. Никоя нямаше да си позволи да вика пред него. Лини се престори, че оглежда ръкава на Мургейз, все едно че имаше нужда от кърпене, докато господин Джил и Ламгвин пристъпваха в стаята след Таланвор, а Бреане си изписа ведра усмивка. Мъжете естествено не забелязаха нищо.
Мургейз обаче забеляза доста неща. Първо, Таланвор си беше препасал колана с меча, както и господин Джил, и дори Ламгвин, въпреки че неговият меч беше от най-късите. Тя винаги бе имала чувството, че той разчита много повече на двата си голи юмрука, отколкото на каквото и да било друго оръжие. Преди да успее да попита какво са намислили, влезе още един мъж дребен кльощав човечец.
— Ваше величество — каза Себбан Балвер, — простете за натрапничеството. — Дори поклонът и усмивката му бяха сухи и безукорни, но когато очите му пробягаха от нея към другите две жени, Мургейз реши, че макар другите мъже да не бяха забелязали настроението в стаята, бившият секретар на Педрон Ниал определено го е забелязал.
— Изненадана съм, че ви виждам, господин Балвер — каза тя. — Чух, че сте имали големи неприятности с Еамон Валда. — По-точно беше чула как Валда заявил, че само ако мерне Балвер пред очите си, ще го изрита от Крепостта. Балвер стисна устни. Знаеше какво бе заявил Валда.
— Той има план да ни изведе оттук — намеси се Таланвор. — Днес. Веднага. — Изгледа я не както поданик кралицата си. — Приемаме предложението му.
— Как? — промълви тя бавно. Що за помощ можеше да им предложи този човечец? Освобождение? Силно й се дощя да седне, но нямаше да го направи, не и докато Таланвор я гледаше така. Разбира се, тя вече не беше неговата кралица, но той все още не го знаеше. Хрумна й друг въпрос.
— Но защо? Господин Балвер, не бих отхвърлила никое искрено предложение за помощ, но защо предприемате такъв риск? Тези сеанчанци ще ви накарат горчиво да съжалите, ако разберат.