Нож от блянове

— Ще успеем. — Вложи в думите си повече увереност, отколкото изпитваше. Проточването на преговорите и дългото задържане на Егвийн я разколебаваха, караха я да забрави твърденията на момиченцето, че може да подрови позицията на Елайда отвътре. Макар че половината от работата май й беше свършена от други, ако сведенията й за Кулата бяха точни. Но Романда вярваше, защото трябваше да вярва. Нямаше никакво намерение да живее откъсната от Аджата си, да приема наказания, докато Елайда реши, че я устройва отново да бъде пълноправна Айез Седай, никакво намерение нямаше да приеме Елайда а-Ройхан като Амирлин. По-добре Лелейн вместо това, а единственият аргумент в главата й да предложи Егвийн беше, че така Лелейн няма да се докопа до епитрахила и жезъла. Несъмнено Лелейн си бе помислила същото за нея. — И много твърдо ще уведомя Лелейн, че можеш да разпитваш колкото пожелаеш. Трябва да изясним тези убийства, а убийството на всяка Сестра е грижа на всички Сестри. Какво си научила досега? — Може би не съвсем уместен въпрос, но това, че беше заседателка, й даваше някои привилегии.

Нисао не изрази възмущение, че я питат.

— Боя се, че много малко — отвърна тя със съжаление, загледана намръщено в чашата си. — Като че ли трябваше да има някаква връзка между Аная и Кайрен, някаква причина да бъдат избрани точно те, но единственото, което научих досега, е, че са били близки приятелки от много години. Сините наричаха тях и още една Синя сестра, Кабриана Мекандес, Тричките, именно защото са били толкова близки. Но и трите са били много мълчаливи. Никоя не помни да са говорили за личните си неща, освен помежду си. Все едно, приятелството изглежда слаб мотив за убийство. Надявам се да открия някаква причина някой да иска да ги убие, особено мъж, който може да прелива, но признавам, че тази надежда е малка.

Романда се навъси. Кабриана Мекандес. Не обръщаше много внимание на другите Аджи — само от Жълтата имаше истинска полза; как можеше да се сравнят пристрастията на другите с Цяра? — но щом чу името, малък гонг сякаш изкънтя някъде в тила й. Защо ли? Или щеше да се сети, или не. Можеше и да не е важно.

— От малките надежди понякога узряват изненадващи плодове, Нисао. Така гласи една стара поговорка във Фармадинг — и е вярна. Продължи разследването си. В отсъствието на Егвийн можеш да донасяш какво си научила на мен.

Нисао примига и за миг стисна зъби, но колкото и да не й допадаше, че ще донася на Романда, нямаше какво да направи, освен да се подчини. Трудно можеше да претендира, че й се месят в работите. Убийството не можеше да е работа на една Сестра. Освен това Магла можеше и да се е добрала до нелепия си избор за трета Жълта заседа-телка, но Романда все пак с лекота си бе осигурила положението на Първа Предачка. В края на краищата, преди да се оттегли, тя беше главата на Жълтите и дори Магла не изпитваше желание дай се противопостави. Постът носеше много по-малко власт, отколкото би й харесало, но поне можеше да разчита на подчинение в повечето неща. От страна на Жълтите сестри поне, ако не и от Заседателките.