Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
Последва дълго мълчание, после първият глас се обади отново:
— Джеймс?
— Мина доста време — отвърна лорд Джеймс, херцогът на Крондор. — Колко? Четирийсет години?
— Повече. — Последва дълга пауза и непознатият допълни: — Хората ти са отвън, нали?
— Само толкова, колкото да сме сигурни, че разговорът ни няма да бъде прекъсван, докато не наредя.
Отново настъпи тишина, чу се звук като от тътрене на стол по пода. После прозвуча гласът на лорд Джеймс:
— Благодаря.
— Едва ли ще има никакво значение, ако ти кажа, че отдавна съм поел правия път и сега съм най-обикновен търговец, нали?
— Наричай го както искаш, Брайън — каза Джеймс. — Преди трийсет години, когато чух, че търговец на име Лизли Ригър е пристигнал в Крондор, помолих принц Арута да пусне агентите си след теб. Дори и през тези двайсет години, когато управлявах в Риланон, редовно ми докладваха за теб.
— Ригър. Не съм използвал това име от години. Не съм го използвал от… — къде се срещнахме последния път?
— В Литон — отвърна Джеймс.
— Да, спомням си — обади се другият глас. — Оттогава съм използвал това име само няколко пъти.
— Няма значение. — Благородникът въздъхна. — На принца му трябваха няколко години, за да запуши всички дупки на мрежата ти и да открие всичките ти контрабандисти, но след като се справи с това, беше лесно да те наблюдава.
— Хората ви са по-добри, отколкото предполагахме. Трябва винаги да се оглеждаме за агенти на Короната.
— Това е, защото до снощи се задоволявахме само да наблюдаваме — каза Джеймс. — Помни, че и аз съм бил Шегаджия. Все още има хора, които си спомнят Джими Ръчицата.
— А сега какво?
— Ами ще трябва пак да си смениш името и да направиш някаква промяна във външността си. Ако това не стане, просяците и крадците ще решат, че е дошло време да си намерят нов водач.
Чу се смях. Ру се напъна да улови всяка дума.
— Знаеш, че цялата работа започна с Пълзящия. Ако не се беше опитал да оглави гилдията, промяната щеше да е много по-нормална — както беше, когато начело застана Непорочния. Затова стана цялата бъркотия.
— Така чух и аз — рече Джеймс. — Но това сега не ни засяга. Това, което ме доведе при теб тази нощ, Лизли или Брайън, ако предпочиташ, е следното: напоследък губиш контрол върху гилдията. Твърде много дребни главорези безнаказано се въртят в града и убиват гражданите ми, които редовно си плащат данъците и водят приличен живот. Дребната кражба или обир са неизбежни за голям град като Крондор, но миналата нощ един от твоите касапи е убил едно конярче, две келнерки и четири коня, като „предупреждение“ към млад търговец на вино, че трябва да си плаща за защитата.
— Това е прекалено — съгласи се мъжът, наречен Брайън.
— Такава е била и цената за защитата — допълни Джеймс.
— За кого става дума? Ще се оправя с него.
— Не, аз ще се оправя с него. Ако искаш да запазиш главата си, или по-важното, ако не искаш хората ти да ти изберат заместник още преди трупът ти да е изстинал, слушай внимателно. През следващите години искам Крондор да е особено спокоен и да няма никакви нещастни случаи. Искам да е процъфтяващ и богат. Причините, поради които го искам, не са твоя грижа, но повярвай — с течение на времето ще откриеш, че е било и в твой интерес, а също и на парцаливата ти банда престъпници, както и за всеки човек в града. Накрая искам да открия Сам Танерсън и приятелите му и да ги обеся публично. Ти ще ми намериш надежден свидетел, който го е видял да излиза с окървавен нож от „Седемте цветя“. За тая цел ми подбери уличен скитник с честно изглеждаща физиономия. Може би най-добре ще бъде да е някое момиче. Някое, което ще убеди напълно съдията, че Танерсън и аверчетата му заслужават въжето, с което ще бъдат обесени.
— После ще събереш веселата си банда от крадци и ще им кажеш, че обстановката е станала много напечена за такива изпълнения — продължи херцогът, — и че следващият умник, на когото му хрумнат такива оригинални идеи, веднага ще се озове на бесилото. И не се шегувам, Брайън: ако някой от убийците ти престъпи чертата, трябва да го удушиш преди да съм дошъл аз. Иначе ще ти видя сметката, веднъж и завинаги.
— Опитвали са се и по-рано, но Шегаджиите са все още в играта.
Последва дълго мълчание, после лорд Джеймс каза:
— Още помня пътя към „При мамчето“. Ако викна, ще си мъртъв преди да си успял да извадиш ножа, скрит в ботуша ти, а в рамките на един час твоят Нощен майстор ще бъде арестуван, а Дневният майстор ще бъде вдигнат от леглото и пратен на топло. Ще обградя това старо свърталище — „При мамчето“, и ще го ликвидирам до сутринта. Ще прибера всеки крадец, известен на агентите ми, и дори да заловя само половината, ще е достатъчно. В Крондор ще продължи да има крадци и просяци, Брайън, но няма да има Шегаджии.