Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
Халифа вдигнал сандъка на рамо, но не могъл да го носи така и затова го вдигнал на главата си. Помъчил се доста, докато го вкара в дома си, дълго се трудил над катинара, не успял да го счупи и си рекъл: „Я да го оставя за утре!“ Понечил да си легне, но не намерил къде, защото сандъкът заемал цялата стая. Легнал отгоре му и усетил, че нещо вътре мърда…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ СЕДЕМСТОТИН ШЕЙСЕТ И СЕДМАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че Халифа се изплашил, станал и си рекъл: „Май че вътре са запрени джинове!“ Легнал отново и почувствал, че нещо вътре мръднало по-силно от първия път. Скочил на крака. Нямал лампа, защото нямал пари да си купи, изскочил на улицата и завикал:
— Ей, хора! Елате с лампа! Джинове ме нападнаха!
Присмели му се хората, но му дали лампа. Взел я той, ударил с камък катинара, строшил го, отворил сандъка, а там — девойка като хурия. Тя била омаяна с омайно биле, но от удара му повърнала билето, дошла на себе си, отворила очи, усетила, че й е тясно, и се размърдала. Халифа рибарят се навел над нея и запитал:
— За бога, господарке, откъде си?
Отворила девойката очи и рекла:
— Кой си ти? Къде съм? Нима не съм в двореца на халифа?
— Какъв ти халиф, лудо момиче! — възкликнал Халифа. — Ти си просто моя неволница, днес те купих за сто и един динара, донесох те вкъщи — ти лежеше ей в този сандък!
— Как се казваш? — запитала девойката.
— Казвам се Халифа! — отговорил рибарят. — Само че не знам откъде ми излезе този късмет, като знам, че късметът бяга от мен!
— Стига сме приказвали! — засмяла се девойката. — Имаш ли нещо за хапване?
— Не, за бога! — отговорил Халифа. — От два дни и аз не съм ял и също имам нужда от някоя хапка! Аллах да пази този сандък, който ме направи беден! Вложих в него всичко, което имах, и се разорих!
— Ами помоли нещо от съседите да хапна! Гладна съм!
Излязъл Халифа от къщата и завикал:
— Ей, хора! Съседи, гладен съм и нямам какво да ям!
Един съсед му дал питка, втори — още една, трети — парче сирене, четвърти — краставица: напълнили се полите на халата му. Той сложил всичко пред девойката и рекъл:
— Яж!…
— А как да ям, като няма стомна с вода да пия? — засмяла се тя. — Боя се да не се задавя с някое парче и да умра!
— Аз ще напълня за тебе тази стомна! — казал Халифа, взел стомната, излязъл посред улицата и завикал: — Ей, хора! Дадохте ми да ям, но ми се дощя и да пия — сега ме напойте!
Един му донесъл вода с чаша, друг — със стомна, трети — в шише. Напълнил той стомната си, върнал се у дома и рекъл:
— Ето! Нали вече нямаш други такива желания? Хайде, разкажи ми историята си!
— Аз съм Кут ал-Кулуб, неволницата на халифа Харун ар-Рашид! — рекла тя. — Госпожа Зубейда ревнува халифа от мене, даде ми омайно биле и ме затвори в този сандък! Но това се случи за твой късмет! Ти ще вземеш от халифа много пари за мене и ще станеш богат!
— А това да не е онзи Рашид, в чийто дворец ме задържаха днес? — запитал рибарят. — Онзи свирач с малък хаир и малък ум! Аз по-голям скъперник от него не съм виждал! Той ми удари вчера сто тояги и ми даде един динар всичко на всичко, макар че аз го научих как да лови риба! Той ме измами!
— Забрави тези лоши думи! — рекла девойката. — Следващия път се дръж прилично и ще постигнеш, което искаш!
Аллах свалил от очите на рибаря завесата, за да открие късмета си.
— Слушам и се подчинявам! — рекъл той. — Я легни си поспи!
Легнала си тя, Халифа се опънал до нея до сутринта. Като се съмнало, тя поискала от него дивит, перо и хартия. Халифа й донесъл от съседите. Тя написала писмо до търговеца — приятел на халифа, разказала му, което й се било случило и че се намира у Халифа рибаря, който я купил. Дала написаното на Халифа и му рекла:
— Вземи това писмо и иди на златарския пазар! Дай на Ибн Кирнас златаря това писмо и нищо друго не казвай!
Взел Халифа писмото, намерил търговеца и му протегнал писмото. Търговецът го взел, прочел го и разбрал какво е написано в него…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ СЕДЕМСТОТИН ШЕЙСЕТ И ОСМАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че Ибн Кирнас целунал писмото, скочил на крака и запитал:
— Братко, къде е къщата ти?