Спомен за светлина

- Демандред, тъй ли? Тоя да не е изкуфял?

Е, Мат знаеше коя част от скапаната битка да избягва. Не беше подписал да се бие с Отстъпник. Всъщност, доколкото помнеше, изобщо не беше подписвал нищо. Скапано го бяха _притискали_ на всяка стъпка. Обикновено насила и винаги някоя глупава жена.

Егвийн можеше да се справи с Демандред, или може би ашаманите. Ранд твърдеше, че ашаманите вече не полудявали, но Мат не му вярваше много. Всеки мъж, който искаше да владее Единствената сила, си беше луд по принцип, ако питаха него. Да им добавяш още лудост беше все едно да доливаш чай във вече пълна чаша.

Добре поне, че дамане на Тюон задържаха вниманието на преливащите шараи. Огънят им раздираше земята на двата бряга. Невъзможно беше да добие ясна представа какво става обаче. Суматохата просто беше твърде голяма.

Отново погледна през далекогледа на юг по реката и се намръщи. Само на няколкостотин крачки срещу брода имаше военен лагер, но не безразборно вдигнатите палатки задържаха вниманието му. В източния край на лагера имаше голямо струпване на войници и коне - просто стояха и чакаха. Видя крачеща пред множеството фигура, която сякаш бе в кисело настроение. Това, че му липсваше едното око, не му попречи да познае Тилий.

Свали далекогледа, почеса се по брадичката, намести си шапката и вдигна ашандарея на рамо.

- Дайте ми пет минути сам - каза и срита Пипс в галоп надолу по склона. Надяваше се Тюон да го остави на мира. Този път поне го послуша, макар че щом стигна подножието на хълма, Мат си представи как го гледа отгоре с онези изпълнени с любопитство очи. Като че ли всичко, което правеше, й се струваше интересно.

Препусна в галоп покрай реката към Тилий. Ушите му забучаха от взривовете, издаващи, че се доближава до центъра на битката.

Дръпна юздите на Пипс и спря пред Тилий.

- Тилий, заслепена от Светлината глупачко! Защо киснеш тук и не си размърдаш задника да свършиш нещо полезно?

- Ваше височество - отвърна Тилий и падна на колене, - заповядаха ни да стоим тук, докато ни призоват.

- Кой ти каза това? Я ставай!

- Генерал Брин, ваше височество - отвърна тя и стана. Той усети раздразнението в тона й, макар тя да не го издаде външно. - Каза, че сме само резервна сила и че при никакви обстоятелства не трябва да тръгваме оттук, докато той не ни заповяда. Каза, че животът на много хора зависи от това. Но сам можете да видите. - И посочи към реката. - Битката не върви добре.

Мат беше твърде залисан с Тилий, за да види ситуацията отвъд реката, но сега окото му бързо обходи полето.

Докато дамане като че ли все още се държаха срещу преливащите шараи, редовните войски явно бяха заклещени. Отбраната на левия фланг на Брин надолу покрай реката беше напълно разбита и войниците там бяха обкръжени от шараите.

Къде беше конницата? Трябваше уж да брани фланговете. И както Мат беше предсказал, стрелците на Шара се бяха придвижили на полето и засипваха със стрели конницата на Брин на десния фланг. Всичко беше като стиснат цирей и войските на Брин бяха циреят, който всеки момент щеше да се пукне.