Сияйни слова

Захел пристъпи напред и заби Острието в пясъка пред тях. Свали ръка от дръжката и им махна.

— Добре. Опитайте го.

Те го зяпаха.

— В името на диханието на Келек — обади се Тефт най-после. — Наистина, нали?

Сил се извърна от камъчетата и загледа оръжието.

— Преизподнята да го отнесе, дано — подхвана Захел. — Разговарях посред нощ с вашия капитан, а на сутринта отидох при Сиятелния господар Далинар и при краля и поисках разрешение да ви обуча на стойките с Меча. Не бива да се мъкнете наоколо с Мечове или нещо подобно, но ако ще се биете с убиец с Меч, трябва да познавате стойките и да знаете как да им отвръщате.

Той сведе поглед и опря ръка на Острието.

— Сиятелният господар Далинар предложи да ви оставим да работите с един от Мечовете на краля. Умен мъж.

Захел дръпна ръка и ги подкани. Тефт се протегна да вземе Меча, но Моаш пръв хвана оръжието за дръжката и го измъкна — твърде трудно — от земята. Той залитна назад, а Тефт отстъпи.

— Ей, внимавай! — излая той. — Ако вършиш глупости, ще си отрежеш проклетата ръка.

— Не съм глупак — възрази Моаш, издигна Меча нагоре и го насочи навън. До главата му се появи самотно духче на славата. — По-тежък е, отколкото очаквах.

— Наистина? — попита Йейк. — Всички разправят, че били леки!

— Разправят го хора, свикнали на обикновени мечове — обясни Захел. — Ако цял живот си бил обучаван с дългия меч, а после хванеш нещо, което сякаш има два или три пъти повече стомана по себе си, очакваш то да тежи повече. Не по-малко.

Моаш изпухтя и замахна леко с оръжието.

— Според както се разказва, мислех си, че изобщо няма да тежи. Че ще бъде лек като ветрец.

Той неохотно заби Меча в земята.

— Освен това прорязва нещата по-трудно, отколкото смятах.

— Да речем, че отново става дума за очаквания — рече Тефт, почеса се по брадата и махна на Йейк да хване оръжието. Якият мъж го измъкна по-внимателно от Моаш.

— Отче на Бурите, човек се усеща странно, когато го държи — отбеляза Йейк.

— Това е просто оръжие — рече Захел. — Ценно е, но все пак си е оръжие. Запомнете това.

— Повече от оръжие е — възрази Йейк и го завъртя. — Съжалявам, но просто е повече. Може и да го приема за някой обикновен меч, но това… това е изкуство.

Захел ядосано поклати глава.

— Хора, на които е забранено да си служат с меч заради твърде нисък произход — започна той. — Дори и след толкова много години тази глупост ме поразява. В Мечовете няма нищо свещено. В някои случаи вършат добра работа, а в други — не.

— Ти си ардент — обади се Каладин. — Не трябва ли да поддържаш воринските изкуства и обичаи?

— Е, ако не си забелязал, аз не съм особено добър ардент. Просто по една случайност съм отличен с меча.

И той кимна към Острието.

— Ще опиташ ли?

Сил остро погледна Каладин.

— Не, освен ако не настояваш — рече Каладин.