Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Калоянова Василиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)». Краткое содержание книги:
— Бен, мили — рече, поруменявайки, Арабела. — Ти… Ти, мисля, не познаваш мистър Уинкл?
— Не, но се радвам да се запозная — важно отвърна брат й. Мистър Алън се поклони мрачно на мистър Уинкл, докато мистър Уинкл и мистър Боб Сойър се спогледаха косо с взаимно недоверие.
Пристигането на двамата нови гости и препятствието, което те представляваха за мистър Уинкл и девойката с поръбените с кожа ботушки, щяха по всяка вероятност да повлияят по много неприятен начин на веселата компания, ако жизнерадостта на мистър Пикуик и добродушието на домакина не се бяха проявили във висша степен за общото благо. Мистър Уинкл спечели постепенно разположението на мистър Бенджамин Алън и дори завърза приятелска беседа с мистър Боб Сойър, който, разгорещен от бренди, закуска и разговор, премина постепенно в състояние на крайно весело настроение и шеговито разказа много приятна история: как изрязали един тумор от главата на някакъв джентълмен, като онагледяваше думите си с помощта на нож за стриди и половин самун хляб, за висше просвещение на присъствуващите. После цялата свита отиде на църква, гдето мистър Бенджамин Алън заспа дълбоко, а мистър Боб Сойър откъсна мислите си от мирските дела с много находчиво начинание — издялка си името на църковната пейка с огромни букви, дълги по четири инча.
— Е — подхвана Уордл, след като хубаво си хапнаха от солидния обяд с приятни добавки: силна бира и вишновка, — какво ще кажете да прекараме един час на пързалката? Имаме достатъчно време.
— Знаменито! — рече мистър Бенджамин Алън.
— Чудесно! — откликна мистър Боб Сойър.
— Вие, разбира се, карате кънки, нали, мистър Уинкл? — запита Уордл.
— Дд… да; о, да — отвърна мистър Уинкл. — Но… но доста отдавна не съм се упражнявал.
— О, моля ви, мистър Уинкл — рече Арабела. — Толкова обичам да гледам как се пързалят.
— Толкова е красиво — добави друга девойка.
Трета девойка каза, че било много изящно, а на четвърта девойка този спорт напомнял плуване на лебеди.
— Много бих бил щастлив наистина — увери поруменял мистър Уинкл, — но нямам кънки.
Това възражение биде веднага преодоляно. Тръндл имал два чифта кънки, а шишкавото момче доложи, че имало още половин дузина на долния етаж; мистър Уинкл изрази своето безкрайно задоволство, като изглеждаше безкрайно смутен.
Старият Уордл ги поведе към доста голяма заледена площ, която шишкавото момче и мистър Уелър изринаха и изметоха от падналия през нощта сняг; мистър Боб Сойър си сложи кънките със сръчност, сторила се на мистър Уинкл напълно удивителна, и започна да описва кръгове с левия си крак, да чертае осморки по леда, да показва, без нито веднъж да спре да си поеме дъх, много още различни забавни и изумителни номера за безмерно удоволствие на мистър Пикуик, мистър Тъпман и дамите; стигна се до самия връх на въодушевлението, когато старият Уордл и Бенджамин Алън изпълниха, със съдействието на горепоменатия Боб Сойър, някакви мистериозни въртеливи движения, които те нарекоха шотландски танц.
През цялото това време мистър Уинкл, с посинели от студ ръце и лице, се мъчеше да вкара една бурма в тока на подметката, сложи кънките с върховете назад и обърка по невероятен начин всички каишки с помощта на мистър Снодграс, чиито познания по въпроса бяха доста по-непълни от тези на някой индус. Най-накрая обаче злополучните кънки бяха здраво завинтени и закрепени с помощта на мистър Уелър и мистър Уинкл бе вдигнат на крака.
— Хайде сега, сър — поощри го Сам, — пускайте се и им покажете как се пързаля.
— Спрете, Сам, спрете! — рече цял разтреперан мистър Уинкл, хванал се за лакътя на Сам като давещ се. — Колко е хлъзгаво, Сам!
— Не е нещо необикновено за леда, сър — отвърна Сам. — Дръжте се, сър.
Последната забележка към мистър Уинкл бе предизвикана от проявения от него в този миг неудържим стремеж да се просне възнак на леда и да вирне краката си във въздуха.
— Тези… тези кънки са много нескопосни, нали, Сам? — измънка мистър Уинкл.
— Струва ми се нескопосен май джентълменът, дет ги е сложил — отвърна Сам.
— Хайде, Уинкл — провикна се мистър Пикуик, без да има понятие, че нещо не е в ред, — идвайте; дамите горят от нетърпение.
— Сега, сега — отвърна мистър Уинкл с бледа усмивка. — Идвам.